15
Съб, Фев
18 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

deteСпоред Султанка и Митко Асенови духовното е по-важно от материалното

Съществуват хора, които могат да творят чудеса. Те изтриват сълзите и карат усмивката да изгрее. Знаят да правят от тъгата щастие. Заместват сивотата с надежда и самотата със семейство. Такива хора са Султанка и Митко Асенови, за които бих искала да ви разкажа в навечерието на Коледните празници. Двамата са семейство от около 30 години. Имат две дъщери на 25 и 22 г. и едно внуче. Живеят в с. Студена.

През 1984 г. Митко се преселва в селото от Елхово и купува къща тук. В момента 51-годишният мъж се занимава с животновъдство и същевременно от десетина години е пастор в Българска божия църква в Студена. Съпругата му пък е на 49 г., безработна. На пръв поглед съвсем обикновено семейство, но само на пръв поглед. Това, което ги прави различни от останалите, е че Султанка и Митко са единствените одобрени професионални приемни родители за 2013 г. в община Свиленград. Преди 3 месеца те приютяват в дома си второкласничката Гергана.

Не беше трудно да се решим да станем приемно семейство. Идеята я имахме от години. Всъщност 5 г. след брака ни ние все още нямахме дете и искахме да си осиновим. Точно тогава обаче се роди голямата ни дъщеря, а след това по-малката. Сега, като пораснаха, мисълта да помогнем, възпитаме и отгледаме още едно дете, се роди отново. Подадохме документи да станем приемно семейство и ни одобриха“, споделиха Султанка и Митко. Според социалния работник, който им помага в нелеката „мисия“, срещата на семейството с малката Гери била много емоционална. Между тях веднага се появило някакво взаимно привличане. Въпреки, че е доста срамежлива, малката веднага се гушнала в приемните си родители. Избрала си да се обръща към тях с „бабо и дядо“.

Султанка и Митко получават огромна подкрепа от дъщерите си, които за толкова кратко време успяват да обикнат Гергана като собствена сестра. Съселяните им също помагат с каквото могат. Комшии споделиха, че двамата са много добри хора. Никога не отказвали на Гери да й купят от магазина каквото и да било. Грижели се отлично за нея. Всяка сутрин Султанка ставала рано, за да съпроводи детето до спирката на училищния автобус, която била доста отдалечена от дома им. Малката е второкласничка в школото в Левка.

Междувпрочем, биологичната майка на Гергана е рускиня. Има още две по-големи деца. Каката на Гери – Нина, в момента е в 7 кл. Настанена е в приемно семейство, когато е била на 4 г. Пълна отличничка и има голямо желание да продължи образованието си в математическа или езикова гимназия. Брат им пък живее в ПУИ „Стефан Василев“ - Свиленград. Всяка Коледа децата се събират, за да посрещнат заедно Рождество Христово.

Нито за миг не съм се усъмнила, че сме сгрешили, като взехме малката при нас, категорична е Султанка. Вече три месеца сме заедно и сме много щастливи, допълни пък Митко. „Гледаме Гери като наше дете и не го правим заради парите. Правим го, защото трябва да се подкрепяме, защото сме хора. Ще се постарая да възпитам детето в християнските ценности. Лошото е, че хората имат някакъв срам, някаква гордост и все по-рядко се обръщат към Бог. Те не вярват, че всичко около нас е сътворено от Господ. Вярват само в това, което виждат, но не трябва да е така. Видимите неща са временни. Другото е по-важно – духовното“, сподели още той.

Султанка и Митко не са заможни, но хора с богата душа. В момент на духовна и иконимическа криза хора като тях ни помагат да не забравяме, че доброто сред нас все пак съществува. Замислете се колко души биха приели да отглеждат едно изоставено дете, колко биха преодолели собствените си притеснения и терзания... „В България има много деца, чиито семейства нямат възможност да ги гледат и ги изоставят по институциите. Бъдете добри и ако имате възможност, вземете едно от тях. Децата се молят за храна, за обич и топлота. За съвсем обикновени неща, които много от нас биха могли да им дадат“, споделиха Султанка и Митко.

Диляна ЦВЕТКОВА