Вековен юбилей чества Ловно-рибарското дружество в Свиленград

Преди да развеят знамето на сдружението на традиционното за наздравици място, ловци ще участват в демонстрационно състезание по ловна стрелба.

Организираното ловно движение в свиленградския край започва с основаване на ловно-стрелческото дружество „Сокол” през 1913 г . Учредителите избират за председател Димитър Сидеров. Знамето е ушито от зелен копринен плат, извезано в златисто жълто. Днес то е ценен експонат в музейната сбирка на НЛРС-СЛРБ в столицата. Там се пази и най-старият ловен билет на Хараламби Миленков - известен и като един от първите фотографи в Свиленград.

Основателите си поставят за цел да подпомагат размножаването на полезния дивеч и да унищожават хищниците. Обособяват се ловни развъдници край селата Дрипчево и Левка. Районът около Оряхово, Момково, Левка и Младиново става известен като „Царство на тракийския кеклик“. През студените зими грижовните ловци пренасят премръзнали диви птици в пригодени помещения. Още през 1918 г. край дигата в квартал Гебран е построено първото ловно стрелбище, а през годините Димитър Воденичаров пръв оставя името си като изявен състезател и спортен деятел. Ловният надзирател Димитър Бозаджиев - Чакала, слага началото на борбата с бракониерството. 1938 г. е запаметена в историята с първото разселване на изкуствено отгледани фазани по бреговете и островите на река Марица, в което помагат и ученици. През 1932 г. Шидер Куманов препарира за първи път екземпляр от дропла. Тогава едва ли някой подозира, че ще дойдат времена, когато препарирането на животни ще бъде забранено със закон. Дружеството става инициатор за провеждане на излети, вечеринки, урежда спомагателна каса и даже другарски съд. Фамилиите Кашерови, Балъкчиеви, Конопови, Латинови и др. слагат началото на дълголетни семейни традиции в лова. В летописа остава и специално написаният марш от д-р Иван Янков, изпълнен с преклонение пред природата :

Щом се ловен рог обади, щом желан удари час,

край реки, в гори, ливади, смел и волен цар съм аз.

Син на дивната природа, на прекрасен бащин кът,

Аз живея на свобода, горд съм рицар на лова.

На 14 май 1947 г. на площада пред халите - емблематична постойка за тогавашния Свиленград ловното дружество „Сокол” се слива с рибарското „Сом”.

Днешните „рицари на лова” са обединени в 16 дружинки, а риболовците - в една. Те разполагат с 57 000 хка ловна площ . Трите водоема, стопанисвани от дружеството, са с обща площ близо 250 дка. Около 900 са членовете на сдружението, новите тази година са 16, имаме още свободни места, разказа Петър Вангелов, заместник председател на дружество „Свиленград”, втори мандат член на Контролния съвет на НЛРС-СЛРБ . Най-младите членове са току-що завършили средното си образование и с нетърпение чакат първия си ловен излет. На най-достолепна възраст е известният в целия регион д-р Стоян Петров, най-дългогодишният ловец от далечната 1949 г. пък е Иван Вангелов. Петя Цветкова, Мария Георгиева, Яна Николова и други дами представляват нежната част на любителите на ловджийски емоции. Дружеството има и своите най-добри стрелци - Петър Вангелов, Георги Конопов, Димитър Атанасов, Черньо Царев. Най-младото попълнение сред майсторите на точния мерник са Мартин Сираков и Иван Пеев. Ловни трофеи - благородни елени и вълци, са донесли на Свиленград отличия от национални изложби. Съвременната кинология е достойно представена от Валентин Костадинов от Райкова могила и Сашко Христов от Димитровче, които жънат успехи с породата българско гонче. Кучето Сибир на Валентин два пъти е било шампион на републикански прояви.

Днес дружеството се гордее със своите 6 волиери за фазан, яребица, кеклик в Свиленград, Сива река, Момково, Младиново, Сладун и Левка. През последните години расте броят на разселените птици, закупени и доотгледани със собствени средства. Тази година Свиленград води в класацията за най-много поръчани и пуснати в природата яребици – 1200. С 540 бройки дружеството е и сред водещите в национален мащаб при възстановяването на популацията на кеклика.

С какво дивечово богатство разполагат ловците? Според пролетната таксация зайците са 1414 при допустим запас 2437. Фазаните са 5 пъти по-малко, намалелият брой кеклици се обяснява с разрушените им местообитания при селскостопански работи. На националната конференция в столицата за бъдещето на дребния дивеч дългогодишният специалист Петър Вангелов е предложил да се внесат диви кеклици от други страни, за да се направи резултатно възстановяване на популацията. С фермено отглеждани зайци също не може да се възстанови този вид, смята Вангелов. Нормална е числеността на елените, сърните са по-малко от желаното. Глиганите са 210 при допустим запас 123. За радост в историята останаха проблемите с шапа оттатък държавната граница - Турция, които наложиха ограничения в лова у нас.

Според свиленградските ловджии недостатъчни са усилията за поддържане на нормална численост при хищниците. Илюстрация за това са чакалите, чиято бройка в региона достигна 319, а лисиците са 166. Напаст и по земята, и по дърветата стават 195-те диви котки, които са защитен вид, но пораженията от тях са даже по-големи, отколкото при чакала. Картината при хищниците се допълва и от наличието на вълци в Сакар планина.

Грижливи стопани на природата, местните ловци са изградили хижи край Пъстрогор и Студена и заслон край Сладун. Сега се майстори чешма в землището на Момково. Заедно с доброволци от природозащитни организации дружинки помагат при опазване на гнездата на рядко срещания царски орел, който е характерна и защитена от закона птица в Сакарския край. Неоценимо е съдействието на ловците при потушаване на големи пожари, последният от които обхвана около 700 декара в местността Карабаша край село Щит. Дружеството има обществени ангажименти и в консултативния съвет по туризъм към общинската администрация, чиято цел е включването на община Свиленград в национални и международни туристически дестинации и продукти. От години да целят прелетен дивеч тук идват ловци от съседна Гърция, а дори и от Италия.

Златка Михайлова