Кризата прогони лукса. Обеднели клиенти налитат на евтинията
Магазините „За 1 лев“ никнат като гъби в Свиленград. Само в централната градска част са 7, а вече запълзяха и по кварталите. Такива обекти се срещат дори между скъпите бутици. Множи се и клиентелата, все повече хора препочитат да пазаруват в тях.
Прави впечатление, че в магазините „За 1 лев“ вече влизат и по-заможни хора. Допреди 5- 6 години тези обекти бяха определени като приоритетни за хора със скромни финансови възможности и социално слаби. Но шопингманията май увлече всички на принципа- защо да давам 250 лв., като същото мога да си позволя само за петдесетачка, коментират търговци. В това няма нищо лошо. Все пак магазини „За 1 лев“ има навсякъде по света.
Най-много се пазаруват домакински съдове, прибори за хранене, дрехи и козметика, казват хората зад щанда. Тук за стотинки може да се намерят неща от първа необходимост за дома. Най-скъпият комплект ножове, вилици и лъжици струва около 5-10 лв.Евтини инструменти се харчат ежедневно, дамите налитат на бельото и гиздилата. Шампоани, балсами и гримове се продават само за 1- 2 лева, а нормалната им цена по останалите търговски обекти е в пъти по-висока. Защо да правим бутици, като в тях и без това вече никой не влиза, споделят собственици. По-евтината стока лови окото, привлича клиентела, пък и в тая криза разходите растат, а оборотите са никакви. Принудени сме да зареждаме такава стока, за да идват някакви пари, че иначе цели семейства се обричаме на мизерия, коментират още те.
Голяма част пък от посетителите на тези наскъпи магазини споделят, че често влизат там дори без конкретна необходимост от точно определена стока. Ползват ги за евтина шопинг терапия и винаги намират какво да си купят. Примамени от етикети с надпис 1 или 2 лева обаче си тръгват със сметка около десетачка.
Синдромът „пазарувай само за лев“ явно не държи дълго. Често хората, като се приберат у дома, започват да се чудят за какво им са всичките тези накупени джунджурии. Въпреки това българинът все още се смее на поговорката „Евтиното излиза по-скъпо“ и е готов да прекоси цял град за 20 стотинки по-евтини домати например. Или да вземе абсолютно ненужен подарък за близък човек, воден единствено от инстинкта „купувай, това е без пари“. Така много скоро мъжът ви може да ви изненада с няколко „ултрамодерни“ пластмасови бижута или лак за нокти в причудлив цвят, а защо не и щипки за пране.
Сега, когато кризата прогони мераците за лукс на нашенеца, се очаква магазините за левче да продължат да се роят за сметка на бутиците и на обектите, където се предлагат качествени артикули, но на по-високи цени. Доста от тях вече фалираха, а празните стъклени витрини са обичайна гледка по централната улица на Свиленград. Въпреки всичко обаче и от някои магазини „За 1 лев“ започнаха вече да се оплакват, че хора има, но влизат само да се стоплят в студените зимни дни и излизат, без да са купили нищо. Няма и как да е по друг начин, след като повечето взехме да си броим стотинките за хляб. За странична покупка и дума не може да става.
Диляна ЦВЕТКОВА
