Революционер, просветител и учен
Една от емблематичните фамилии на Свиленград безспорно е тази на Разбойникови. За неин родоначалник се счита поп Васил, роден в 1700 г. в с. Сюлякьой /Доситеево/, Харманлийско.
Родът на Разбойникови може да се проследи петнадесет поколения назад – чак до началото на 18 в. В него има свещеници и учители, крепители на българската духовност, хайдути и хайдушки войводи, действали в Сакара, Странджа и Източните Родопи.
Един от тях, Стратия, роден през 1755 г. в с. Сюлякьой /Доситеево/, Харманлийско, е наречен от турците „Канатли Стратия“ /Хвърковатия/, а родът му - „Разбойниковците“, което ще рече врагове на империята. След залавянето и обезглавяването му, неговото семейство се преселва в Мустафапаша /дн. Свиленград/. В близкия до него град Харманли на 27 декември /9 януари н. ст./ 1882 г. се ражда първородният син на Спас разбойников – Анастас. Още същата година семейството се завръща в Свиленград, където той отраства и получава първоначалното си образование. После учи в Одринската българска мъжка реална гимназия „Д-р Петър Берон“. В гимназията Анастас се увлича в националноосвободителните революционни идеи и с няколко свои съученици през 1 900 г. основава революционен ученически кръжок. Полагат клетва по всички революционни правила, скрепена с целуването на Евангелието, на револвер и кама. Дейността им се изразява в разпространяване на литература и провеждане на революционна агитация сред гимназистите, а също така те обслужват като куриери Одринския окръжен комитет и поддържат връзки с комитетските членове в града, учители, граждани.
Особено силно въздействие върху младия Разбойников оказва обесването на Слави Мерджанов и другарите му в Одрин в края на ноември 1902 г. Достойното и героично поведение на Мерджанов и особено предсмъртните му слова „Аз загивам за свободата на поробените братя и нека тия, които идват след мене, довършат народното дело“ се запечатват завинаги в съзнанието на Анастас.
След завършване на гимназията по решение на Одринския революционен комитет е назначен като главен учител в Бунархисар, където заминава в началото на септември 1902 г. Определен е и за легален ръководител на ВМРО в Бунархисарски район. Тук той развива активна дейност за повдигане духа на българското население и спечелва за революционната борба нови привърженици. Въпреки младостта на Анастас Разбойников, ръководеният от него комитет успява да превърне Бунархисарски район в един от най-добре организираните в целия Одрински окръг.
Много силно въздействие върху младия революционер оказва първата му среща с Михаил Герджиков – всепризнатият ръководител на революционното движение в Одринско. На нея той поставя задачата да се подготви населението за всеобщо въоръжаване и вдигане на въстание на поробените българи в Македония и Тракия. За нейното изпълнение революционният комитет в Бунархисар, ръководен от Анастас Разбойников, разгръща масова агитационна дейност – посещават се все повече къщи, снове от село на село. Почти всички мъже са привлечени към революционното дело. Надеждата и очакването на предстоящото въстание обхващат цялото българско население. Разбойников е в центъра на събитията. Предчувствайки наближаващите събития, семейството му в Свиленград се опитва да го откъсне от организацията, като го склони да замине да следва, но той се завръща в Бунархисар и продължава делото.
/Следва/
Коста ЛЬОНДЕВ
