Налбантите са хора, които се занимават с подковаване на коне. Това си е било съвсем достойна професия преди стотина години. Бедни и богати, селяни и крале са се възползвали от техните услуги. Добрите налбанти са били уважавани, защото лошо подкованият кон може да окуцее и да не върши работа. А това си е проблем.
Един кон има нужда колкото от ветеринар, толкова и от добър подковач, споделя Атанас Бошнаков, последният налбантин в Свиленград.
Тази професия е много специална. Доста трябва да се внимава. Най-специфичната част е забиването на клинците при монтиране на подковата, обяснява още майсторът. Ако ги забиеш по-навътре и засегнеш живеца на ходилото му, конят ще остане куц. Ако конят е кован и преди, най-напред се почиства ходилото му. След това се запилява, за да пасне на подковата и последната фаза е поставянето на клинците. Няма копита, няма кон, мъдро заключва занаятчията.
Атанас Бошнаков е родом от Свиленград, където завършва СПТУ със специалност шлосер-монтьор. След като се уволнява от казармата, започва работа по специалността си в Завода за нестандартно оборудване и резервни части (ЗНОРЧ) в Свиленград. Там работи до 1989 година, когато стават промените и заводът бива закрит. Майсторът започва да се занимава с други дейности, за да припечели някой лев, а през 2000-та година решава да стане подковач. Взел занаята от своя баща. До ден днешен в малка схлупена колибка на края на града той подковава коне и магарета. Атанас Бошнаков с носталгия споделя, че налбанстството замира, защото в днешно време коне и магарета все по-рядко се използват. Нямало и млади хора, които да искат да «откраднат» занаята му.
Диляна ЦВЕТКОВА
