10
Пон, Дек
9 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

След няколко години ще останем без кадри

- Д-р Петров, двамата пияни роми, които вилняха в спешното отделение миналата седмица, бяха осъдени по Указа за борба срещу дребното хулиганство на глоби – съответно 300 лв. и 150 лв. Как приемате тези присъди?

  • Не мога да коментирам какво точно е имал предвид съдът.

 

  • От Нова година влиза в сила промяна в Наказателния кодекс, с която вече за нападение над медицински лица ще се влиза в затвора.

    • Проблемът става много сериозен в цялата страна, а не само тук. В действителност при последния инцидент при нас посегателство върху личноста не е имало, но върху самата служба като институция, като символ на държавността – да.

    • Прецедент ли беше този случай?

    - Не е прецедент. Постоянно имаме заплахи, закани...

    - А подобни брутални действия ?

    - Миналата година имаше. Тогава пак недоволни, пияни влязоха в пререкания с дежурния лекар – д-р Колев. Пак бяха осъдени по Указа за дребното хулиганство. Наказанието беше принудителен труд.

    - Според Вас какво трябва да се направи, за да се гарантира спокойствието на работещите в Бърза помощ?

    - Според мен, трябва да има охрана в отделението. Полицията ни съдейства, обаче тя не може да поеме всички повиквания. По време на повикванията също трябва да имаме придружител. - В не малко случаи обаче и пациентите имат основание да негодуват, най-честа заради забавяне на линейката...

    - Разбира се. Понякога има забавяне, но има и обективни причини. Не помня да е имало забавяне по субективни причини. В конкретния случай, а и по принцип, хората не знаят как стават повикванията. От 3-4 години ние не приемаме повиквания в Свиленград. На телефон 150, или 112 те се приемат в Кърджали, откъдето се прехвърлят в централата в Хасково. Централата е технически специално оборудвана за разпределение на екипите и на линейките на какъв адрес да отидат. Това нещо хората не го знаят. Продължават да ни звънят тука, в Свиленград, на нашия телефон, който го поддържаме за консултанти, за наши нужди.

    - Всъщност вие нямате право да се отзовавете на повикване по телефона в отделението?

    - Да. Линейката се следи с джипиес и всяко излизане се фиксира на компютъра. Плюс това, за да се приеме повикването, има технологично време, минимум 5 минути. Ние трябва да имаме 1 минута да регистрираме повикването на хартиен носител, т.е. да попълним фиш, че тръгваме. Голям проблем е, че сме с един екип и една линейка. Хората виждат, че имаме две линейки, но едната е резервна и не се експлоатира. Ние изпълняваме много функции, които са свойствени и несвойствени за нас. Трябва да отговаряме на повиквания, лабораторни прегледи, прегледи на граничната полиция за хванати чужденци на границата, транспортираме болните до болницата, до специализирани болници в Хасково, Кърджали, Пловдив. В това време нямаме екип и линейка на разположение. В отделението остава само фелдшер, който да поеме на място болните. Той няма право да напуска сградата. Едно транспортиране на болните до големите градове е минимум 2 часа, а много често и повече. През това време работата на координационната централа е, ако има повикване, да прати екип от Любимец или от Харманли.

    - Значи необходими са поне два екипа, за да може да се покрие територията.

    - Да, разбира се. В момента нямаме никакъв резерв.

    - Лекар, фелдшер, медицинска сестра, санитарка и шофьор, това ли включва дежурният екип?

    - Да, като не всеки път има лекар по една или друга причина – отпуски, болнични и др.

    - Освен от охрана, нуждаете ли се и от по-добра база?

    - Базата като сграден фонд е добра, но ремонт не е правен близо 12-13 години. Оборудването също е от толкова години. От линейките само едната е по-нова – на 3 години.

    - Има ли отлив на кадри?

    • Проблемът с кадрите ще стане много тежък. Най-младият ни служител е на 43 години. Другите са между 50 и 60 - годишни. Въпросът за кадрите ще бъде много остър след няколко години, когато се пенсионирам аз и други след мен. Предният министър обещаваше парамедици. Няма нито един тука, от града, а и не съм чул някой да учи медицина или пък парамедик да става. Парамедик какво е? Това е човек, който е изкарал курс, долу-горе като на БЧК, те и там ги обучават. Парамедикът съществува в някои държави, обаче приемни отделения има във всяка болница. Гледали сте филма „Спешно отделение“...

    • Доволни ли сте от последното вдигане на заплатите?

    - Заплатите ги вдигнаха от юни с 15 % и се пооправиха в сравнение с това, което беше преди 3 години, но вземаме горе-долу два пъти по-ниски заплати, отколкото в болницата. За да функционира една система трябва да има обучен и мотивиран персонал. Мотивацията винаги я забравяме. Сега ще ни пращат на курсове, за да учим европейските алгоритми на поведение. Обаче как ти ще ги прилагаш, като се занимаваш с несвойствена дейност- пияни, повръщащи, примерно.

    • Оптимист ли сте за бъдещето на спешната помощ в България, а и на здравеопазването изобщо?

    • Не съм оптимист. Има голям отлив на кадри, няма млади попълнения, сякаш всичко е оставено на доизживяване. Мен ме е срам, когато се срещам с турските екипи от Одрин, с които често контактуваме при взаимно предаване на пациенти. Повечето от турските колеги са млади хора - оборудвани, стегнати, говорещи английски. Линейките им - мерцедеси - модерни, лъскави, оборудвани. Освен това заплатите им са високи, ползват и големи привилегии, например след 12 години стаж могат да получават държавна пенсия.

    Интервюто взе: Николай Колев