Нашенка ще дари извезан от нея гоблен на българската църква „Свети Георги“ в Одрин. Бродираната картина 75-годишната Иванка Стоянова е нарекла Гергана – по името на Славейковата героиня, символ на българщината.
Баба Иванка е родом е от село Студена, от Чапкъновия род.
Бродира от дете модерните за онова време възглавници за нареждане, ковьори за стената, дантели за чаршафи - отначало на хасе, а след като на пазара излиза панамата, везе на нея, защото е по-спорно и по-подредено. Любимите й гоблени са „Кошница с рози”, „Пиленца”,”Пижо и Пенда”. Изработила е и много плетива на една кука. Но най й допадат бродериите на българската тракийска носия – шевици, ръкави на женски ризи и особено нагръдниците, към които изработва и пискюли. През 1961 година Иванка вижда у своя братовчедка гоблен с изобразена на него тракийска мома, който много й харесва. „Носията приличаше на моята - разказва възрастната жена. - Във времето, докато се задомя към 1957 г., носех подобна - с дълга риза, елек, престилка, пояс , вълнени чорапи и чумбер с китка на главата. Извезах я точно за седмица. Нарекох си я Гергана, като Славейковата Гергана - с кобилица и бакъри през рамо, красива, напета и непреклонна… Мъжът ми бе дърводелец, ценеше хубавото и слагаше гоблените ми в рамки. В тях образите сякаш оживяваха.“
Сега младите много-много не тачат някогашните бродерии. Държат ги в гардеробите за самото уважение към нас. А на мене са ми мили, от 16-годишна съм взела иглата в ръцете си - разказва нашенката. - И си рекох, защо пък да не ги дам в музей или църква, където много хора ще ги видят. Между другото на музея в българската църква „Св. Георги Победоносец” в Одрин съм подарила възглавници, овчарска торбичка, терлици. Моята сестра Величка е един от основните дарители на музея и реших аз също да направя своя дан , като оставя моята „Гергана” в църквата – хем да обогатя експозицията, хем чрез това свято за нас, българите място, да се прославя българщината. И ще го сторя наскоро през октомври, категорична е баба Иванка.
Клара МЕТОДИЕВА