Във връзка с инициативата на Сдружение „Аз обичам България“ и Община Свиленград за изграждане на 133-метров паметник на Васил Левски в района на границата ни с Гърция и Турция Министерството на културата предупреди местните власти, че проектът трябва да бъде съгласуван с министъра, след като бъде разгледан от Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства.
Нотата е вследствие на становищата на Общобългарския комитет „Васил Левски“ и Съюза на българските художници /СБХ/, които остро възразяват срещу представения пред медиите проект на мега паметника. Трите документа бяха сведени до знанието на свиленградските общински съветници. Публикуваме пълния текст на писмото на СБХ, което кореспондира и с водената на страниците на „Старият мост“ дискусия „За паметника на Левски и паметта на народа“.
Ръководството на Съюза на българските художници е обезпокоено от разпространената в медиите информация, отнасяща се до инициатива на сдружение „Аз обичам България“ и община Свиленград за издигане на 130-метров паметник /монумент/ на Васил Левски, който да се извисява на границата ни с Гърция и Турция. Смущаващо е, че подобно грандиозно начинание, свързано с един от най-светлите образи в българската история, символ на идеята за „чиста и свята република“ и национален герой, се осъществява без предварително обявен национален конкурс и без знанието на основни национални и професионални институции като Министерство на културата, Съюз на българските художници, Съюз на архитектите в България и др. Не е ясно по какви критерии за автор е избран скулпторът Илия Иванов. Не бихме имали нищо против нашия колега, но в публичното пространство вече е тиражирана някаква визуализация /анимация/ на проект с твърде съмнителни художествени качества.
През 2007 г. по идея на Българска национална телевизия чрез зрителски вот Левски е обявен за „Най-великия българин“ на всички времена. Едва ли само размерите на един монумент са от значение, за да се измери ръстът на най-големия българин просто в метри. Подобно „изхвърляне“ не подхожда ни най-малко на личността на революционера и неговата пословична скромност. Освен абсурдната визия на това псевдопатриотично хрумване, тревога буди и лекотата, с която към дело, изискващо сериозен професионализъм, се подхожда със самозванство.
За да се опитаме да предотвратим един голям срам, аналогичен на мегаломанските примери от миналото на малката ни страна и за да се разграничим от нелепите и политическивзривоопасни националистически възгледи, витаещи в съседна нам малка страна, се обръщаме с това писмо към Министерството на културата с молба официално да бъде изискана информация относно инициативата за паметника на Васил Левски, вследствие на което да се изготви становище за състоятелността и законността на въпросното начинание. През последните две десетилетия сме свидетели на десетки случаи в цялата страна за появли се паметници със съмнителни качества, осъществени без конкурс, плод на „добрите намерения“ на какви ли не сдружения и комитети и най-често с подкрепата на общинските ръководства, но за огромно съжаление без необходимия професионализъм.
Уважаеми господин министър,
Крайно време е в България тази порочна практика да бъде преустановена и създаването на монументални произведения на изкуството да бъде регламентирано и в някаква степен контролирано от компетентните в сферата на културата и изкуството институции.
С уважение:
Любен Генов, председател на Съюза на българските художници
