Тракийци от Свиленград участваха в срещата, организирана от Съюза на тракийските дружества в България, сливенското тракийско дружество „Лазар Маджаров” и община Сливен. Инициативата е предвидена в проекта „Българските имоти на българите-бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия”.
Свиленградската група поднесе цветя на паметника на тракийци в Сливен и участва в заупокойната молитва в православния храм „Цар Борис І Михаил Покръстител” в памет на загиналите тракийци.
В една от залите на Общинска администрация - Сливен от различни краища на България се събраха потомци на бежанци от Одринска и Беломорска Тракия и Мала Азия. Представени бяха изложбата от снимки „Завръщане към корените” и филмът „До земите на дедите ни в Беломорска и Одринска Тракия”. Тракийци бяха приветствани от евродепутата Евгени Кирилов, който сподели,че по време на гласуването на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент е приела поправката на българските евродепутати, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международно-правни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия. На срещата присъстваха Дарина Билярска и Огнян Пунев, експерти от държавна Агенция „Архиви”. Те изясниха промените при издаването на копия на документи за имотното състояние на българите от Одринска Тракия и Мала Азия. Посочиха пътя за изготвянето на документи за изоставените или заграбените им имоти и подчертаха ,че не съществува определен срок за подаването на заявления за изготвяне справки и издаване на копия от документи за имотното състояние на бежанците от Централния държавен архив. Бяха зададени въпросите как би могло да се докажат имоти, ако липсват документи, може ли заявленията да бъдат подавани по електронен път, възможно ли е да се търсят имотите по частен път и др. Николай Димитров, председател на софийското тракийско дружество /СТДБ/ „Тракия” разясни, че през годините върху процеса по връщането на имотите на прокудените от Одринска Тракия и Мала Азия българи са се натрупали редица обстоятелства, които усложняват процеса на обезвъзмездяването. Съществуват и различия в тълкуването на Ангорския договор от онова време и днес. В него Турция се задължава да изплати обезщетения на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, прогонени или избити след началото на Междусъюзническата война от 1913 г. Правителствата и на двете държави ратифицират договора, но и до днес той още не е изпълнен, което е повод за политически и обществени дебати и основателно недоволство сред тракийските бежанци. Димитров сподели, че тъй като редица бежанци от Беломорска Тракия, за които срокът на обезвъзмездяване по закон е изтекъл, са намерили впоследствие документи за имотите на предците си, то представители на СТДБ са направили допитване относно предоставяне на възможност и тези наследници да получат обезщетения. Той призова тракийци на 6 май да вземат участие в Националния български събор, организиран от СТДБ, който ще се проведе в църквата „Св.Георги“ в град Одрин, за да засвидетелстват присъствие и внимание към българщината.
Срещата завърши с изпълнения на песни и танци от тракийски групи, представяне на различни гозби и обредни хлябове, приготвени от потомки на бежанци, и съкровени разговори между близки по родове и села тракийци от Източна и Беломорска Тракия и Мала Азия.
Клара ДИМИТРОВА
