Маргарита Георгиева:
Целият ни двор се напълни с вода. Улицата, тротоарът - като във Венеция. Сутринта като погледнах от втория етаж всичко беше във вода. Опушихме всички врати със стари дрехи и парцали, за да не влезе в къщи. Изведоха ме с лодка. Много съм благодарна на момчетата, които ни евакуираха. Бяха отзивчиви и с много добро отношение към пострадалите.
Георги Желязков, ул.”8-ми март”:
Такова чудо не е било. Дворът ми е пълен, пътят също. Няма излизане... Взехме си най-необходимото, извадиха ни с БТР. Сега ще отидем при сестра ми.
Васил Георгиев, ул. „Средна гора“ 5:
За цялата работа са виновни язовирите, които ги дадоха под аренда! Всичко от там дойде! Ако не бяха язовирите, нямаше да има наводнение. Извадиха ме през прозореца... Мен, жена ми и двете ми деца. През двора не може да се мине, има 1 метър вода. Цялата работа е в язовирите... Дето ги дават под аренда за пари.
Мария Петрова, ул. „Продан Таракчиев“ 18:
Цяла нощ будувахме. Долният ни етаж се наводни. Качвахме нагоре багаж. Не сме очаквали, аз не съм предполагала, че може да се случи такова нещо. Все си мислехме, че водата ще се оттегли, че ще спре да се покачва. Изведоха ни с лодка. По-рано взеха снаха ми с внучето, което е още бебенце.
Баба Лисена Димитрова:
В къщата ни няма вода, но мгазинчето ни е пълно. През нощта не се страхувахме с мъжа ми Иван, защото спахме на горния етаж. Въглищата и дървата ни са под вода. Сега ще отидем при близки. Родена съм през 1943 г. и помня голямото наводнение от 1963 г. Водата вървеше, ледените блокове бяха над парапетите, тука беше всичко залято. Сутринта се притесних, като видях, че водата не се оттича. Обадих се на тел. 112. Извадиха ни... Но не може да ти отиде домът, който си създавал цял живот, и ти да си щастлив.
Васил Айвазов:
40 гълъба от фермата ми под заставата се издавиха. Имах и щраус, който също се удави. Водата дойде изведнъж. До кръста беше дълбоко. Едва извадихме кравите от съседната ферма на високо място. Ужас беше. Според мен нарочно отвориха дигата до новия мост за гръцкия пункт. Иначе градът щеше да се напълни.
Иван Кисьов:
Имам ферма в „Гебран“. Отглеждах 30 крави и телета имах, останаха ми само 10. Другите 20 се издавиха, сега са под леда. Загубих и 12 тона фураж, 500 бали люцерна. Цял живот съм се трудил, всичко ми отиде.
Стефан Айвазов:
В гермето ми под заставата оставих петте си крави, нямам представа какво става с тях. Имаше вода до корема им. Мен дойдоха и ме взеха. Търсели ме, викали, свирели... Не можех да ги чуя. Както и да е, намериха ме, кравите оставих във водата. Казах на екипа с БТР-а, ама сега вадели хора. Да не говорим колко фураж ми потъна.
