Семинар с журналисти организира германското посолство в София

 

 

Сигурността на Европа, дезинформацията, влизането на България в Eврозоната, популизмът бяха дискутираните теми

 

Семинар за журналисти и мултипликатори от България на тема: „Отговорност, единство и сигурност. Импулси на Германия в европейската политика“ се проведе миналата седмица в София. Той бе по инициатива на германското посолство в България в сътрудничество с „ Европейска академия Берлин“ и премина при перфектна организация и в дух на професионализъм. В продължение на два дни в конферентната зала на хотел Hyatt Regency Sofia германски и български лектори запознаха журналистите от централни и регионални медии с актуални въпроси на европейската политика, отделено бе достатъчно време и за дебати по отделните теми. Специален участник в семинара бе нейно превъзходителство посланикът на Федерална република Германия Ирене Мария Планк. Сред поканените журналисти бе и Николай Колев, гл. редактор на в. „Старият мост“ в Свиленград.

Пътища към трайна сигурност в Европа бе темата, която бе развита от анализатор по сигурността и отбраната от Хагския център за стратегически изследвания. Основно място зае войната, която води Русия срещу Украйна. Отбелязано бе, че Русия, която има потенциал за допълнителна мобилизация, се готви за дълга мащабна операция. С оттеглянето лека-полека на САЩ от защитата на Европа ние сме изправени пред сериозни предизвикателства, смята анализаторът. Имаме в пъти по-малко сателити от САЩ. Необходимо е да изградим обща европейска стратегия, посочи той. През 2029 г. Русия ще има потенциал да нападне НАТО. Затова всички страни от ЕС трябва да инвестират повече средства за отбрана, категоричен е лекторът. Русия в момента води хибридна атаки срещу страни, които подкрепят Украйна. С дронове тя тества отбранителната способност на отделни страни от НАТО. Колкото повече подкрепяме Украйна, толкова повече затрудняваме Русия, която отделя 1/3 от бюджета си за войната, бе изтъкнато на семинара. 377 млрд. евро ще инвестира Германия за отбрана през следващите години, стана ясно още.

Обществена устойчивост чрез мерки срещу дезинформацията бе следващата тема, анализирана от германски и български лектор. Дезинформацията бе разгледана не само като съдържание, но и като стратегия. Подчертано бе, че се организират цели кампании главно от руското пространство. Необходимо е да се предприемат превантивни мерки за противопоставяне на дезинформацията, като се създава осъзнато общество, което е добре информирано, препоръчаха лекторите. Едни от методите на дезинформацията е поднасянето на фалшиви новини, насаждането на страх, използването на конспиративни теории и др. Като конкретен пример за дезинформация бе посочено разпространено съобщение в Интернет, че жена е била насилвана от канцлера Мерц. Анализатори и журналисти се обединиха около тезата, че в България медийна култура няма, че е необходимо да има медийна регулация. За да се ориентират правилно, хората трябва да проверяват кой е източникът на информация в Интернет, а не да се доверяват на всичко, единодушни бяха участниците в семинара.

 

 

Николай Колев с посланик Ирене Планк

Първият ден на семинара завърши с прием в резиденцията на посолството на Федерална република Германия.

Разширяването на Еврозоната с включване на България през 2026 г. бе темата през втория ден на семинара, по която говориха двама лектори от Германия и България. Посочено бе, че след привързването на лева към германската марка и след това към еврото с влизането на България в Еврозоната този брак вече се официализира. Няма да има ценови шок след въвеждането на еврото в България, смятат анализаторите. За пример бе посочена Хърватия. Еврото се държи по-стабилно от долара и не трябва да има опасения от инфлация, отбеляза лекторът от Германия. Очаква се икономически ръст заради разходите с обмена на валутата. Ще има ефект и върху лихвения процент, който ще се понижи.

Повечето от българите вярват, че ще има полза за страната от влизането й в еврозоната, като доверието към нея нараства. В личен план обаче доста са скептици, а 30 процента не могат да заявят своята позиция, изтъкна българският анализатор. Изтъкна се и ролята на държавата срещу измамите и злоупотребите след въвеждането на единната валута.

Популизмът като политическа стратегия бе последната тема. Посочено бе, че както левият, така и десният популизмът идеологизират всичко. Левият популизъм е силно конфронтационно настроен. Популистите искат да прокарат собствените си интереси в обществото. Популизмът провокира страховете на хората. Чрез езика на омразата той иска притивопостяване на обществото. Популистите смятат европейските ценности като външни за България за вредни. По време на дебатите се оформи мнението, че спрямо популизма трябва обществото да оказва сериозно противодействие.