Под скиптъра на цар Калоян „…Българското царство стана много крепко и силно…“ *

 

 

 

проф. Пламен Павлов

В края на XIV в., когато над България са надвиснали черните облаци на османското завоевание, патриарх Евтимий призовава своя народ към борба със силата на историческия спомен: „Българското царство стана много крепко и силно, и всичките околни области обхващаше и покоряваше. Тогава в България управляваше царския скиптър добре и даже великолепно благочестивият и славен цар Калоян…“

Поради оскъдицата на исторически извори за българското Средновековие е трудно, нерядко практически невъзможно да бъдат изградени пълнокръвни исторически портрети дори и на някои от най-известните наши владетели. Разбира се, историците са изкушени да пресъздадат, най-малкото да се „докоснат“ до образите на Аспарух, Тервел, Крум, Борис-Михаил, Симеон Велики, Самуил, Петър и Асен, Иван Асен II, Ивайло, Иван Александър, Иван Шишман… И, разбира се, на цар Калоян, по-малкият брат на освободителите на България Петър и Асен, макар той да управлява само десет години – от 1197 до 1207-а. Дори и един бегъл поглед към трудовете на професорите Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Васил Гюзелев, Иван Божилов, Йордан Андреев, Николай Овчаров ни убеждава, че за самите историци строго академичният подход явно е недостатъчен. Така или иначе, цар Калоян е сред личностите, които в особено силна степен провокират интереса на учените, да не говорим за хората на изкуството и широката публика.

През последните месеци имаме добър повод за си спомним за Цар Калоян и неговото време – провелата се на 30 септември в Свиленград национална научна конференция „Втората българска държава и латините“. Така в навечерието на празника на града (5 октомври) беше отбелязана 820-та годишнина от прочутата битка при Адрианопол / Одрин на 14 април 1205 г. Трябва да благодарим на г-жа Елена Митева, директор на Историческия музей в града, и нейните колеги, на кмета на общината арх. Анастас Карчев и местната власт за отличната организация и провеждането този стойностен научен форум. Заслужава си също да отбележим, че в хода на конференцията беше дискутирана темата за развитието на културно-историческия туризъм в този български край с неговата богата история. В работата на конференцията участваха изследователи от университетите във Велико Търново, Пловдив и София, институтите по археология, история и балканистика при БАН, Кирило-Методиевския научен център, Историческия музей в гр. Бяла, Варненска обл., и местни краеведи.

Личността на цар Калоян, не само талантлив държавник, пълководец и дипломат, но и образован владетел, беше темата на доклада, изнесен от мен. Проф. Димо Чешмеджиев се спря на проблема за статута на българската църква по същото време, а д-р Анелия Маркова – на идеологическите виждания и действията на владетеля за постигане на военно-политическо надмощие в двубоя с латините. Доц. Валери Йотов хвърли нова светлина върху въоръжението и снаряжението на куманите, съюзниците на българския цар във водените от него войни. Интерес предизвикаха наблюденията на доц. Калин Йорданов върху ролята на християнските реликви като психологически фактор във военните действия на кръстоносците, но и на византийците и на самите българи. От своя страна, доц. Ангел Николов обърна внимание на някои археологически свидетелства за унията на българската църква с папския Рим, сключена през 1204 г. от цар Калоян. Гл.ас. д-р Тотка Григорова изнесе интересни данни за образа на св. Димитър Солунски, покровителят на Асеневци, а д-р Теодора Георгиева проследи античните реминисценции в творбите на византийския историк Никита Хониат.

С подчертан интерес бе посрещнат докладът на д-р Мариела Инкова и Панайот Антонов за археологическите проучвания на крепостта Букелон при с. Маточина, свързана с грандиозния сблъсък между цар Калоян и латините. Нещо повече, съществува мнението, че би могло да се говори не за „битка при Одрин“, а при … Букелон! Сражението е в пресечена местност, сравнително отдалечена от Одрин, а в подножието на Букелон е Тунджа в долното си течение, малко преди да се влее в Марица. Така или иначе, двамата изследователи запознаха публиката с най-новите резултати от изследването на крепостта, вкл. през последния археологически сезон. Гл.ас. д-р Георги Сенгалевич изнесе нови данни за луксозната керамика от Букелон и нейното производство. На основата на османски източници д-р Стефан Димитров проследи съдбата на българите от селището при Букелон през XV-XVI в., а доц. Камен Станев се спря на загадъчния топоним „Неутзикон“ – име на крепост или местност, свързана със събитията от онази епоха. В конференцията и провелата се след нея екскурзия до крепостта Букелон при с. Маточина и двете скални църкви активно участваха краеведите Атанас Атанасов и Атанас Куманов, които от години сътрудничат на Историческия музей в Свиленград. Първият запозна участниците с историята на митницата в Маточина, вторият – с църквите в някога значимото, а днес, уви, почти напълно обезлюдено село при крепостта Букелон …

В Свиленград, чиято емблема е знаменитият мост на Марица, и неговия район съществуват интересни паметници от национално, а и от общоевропейско значение. Тези паметници от миналото, вкл. възможностите за трансгранично сътрудничество с Гърция и Турция, са още една предпоставка в успешното развитие на културния туризъм.

 

* Благодарим на проф. Пламен Павлов за статията, която изпрати специално за нашия сайт.