На 6 септември, в деня на Съединението на България, площадът пред читалище „Просвета – 1870“ в Свиленград остана почти празен. Празничната дата бе отбелязана само от кмета на Свиленград арх. Анастас Карчев, общинари, общественици, група ученици от СУ „Д-р Петър Берон“, ОУ „Иван Вазов“ и ПГССИ „Христо Ботев“, придружени от своите учители, както и от неколцина граждани.
Въпреки скромното присъствие, събитието носеше духа на историческата памет. Кметът на Свиленград арх. Анастас Карчев, общински съветници, представители на училищата и общественици поднесоха венци и цветя на паметника на геройски загиналите във войните, с което изразиха почит към тях и значимостта на Съединението.
Преди това преподавателят по история в СУ „Д-р Петър Берон“ Ангел Ангелов изнесе слово, в което припомни значението на Съединението от 1885 година за българската държавност и национално самочувствие. На този ден преди 140 години в резултат от непрестанното желание на българския народ за обединение и независимост е осъществено едно от най-великите събития в нашата история. Обединението на Княжество България и Източна Румелия става факт на 6 септември 1885 година. Това е първа реална стъпка към сбъдването на националния идеал и се нарежда сред най-значимите дела, подготвени и извършени от българи. 
Бе изтъкнат големият принос за премахването на наложената изкуствена граница в българските земи на Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Иван Евстатиев Гешов, Константин Величков и Георги Странски. Решаваща роля за успеха на делото и защитата по-късно в Сръбско-българската война имат и командирите и военачалниците Данаил Николаев и капитан Райчо Николов. Всички те стават изразители и предводители на стремежите на целия български народ от двете страни на Балкана. Съединението – дело на политическата зрялост и на военната доблест на българския народ, създава по-благоприятни условия за социално-икономическо развитие и културен напредък, за политическа активност в подкрепа на българите, останали под чужда власт. Нараства ролята на България в европейския политически живот. Това повдига националното самочувствие на българите и укрепва убеждението им, че те вече могат да бъдат творци на своята национална съдба. Макар че Свиленград остава извън пределите на обединена България, стремежът на неговите жители за съединение не секва и намира израз в избухналата по-късно Балканска война, в резултат на която градът и регионът стават неразделна част от Царство България.
След словото на Ангел Ангелов ученичката Маргарита Грозева рецитира с вълнение стихотворението на Иван Вазов „Новото гробище над Сливница“, препращайки към героизма и жертвоготовността на българските воини.
Макар и без масова тържественост, инициативата в Свиленград показа, че младите хора и местната общност не забравят историческите уроци. Дори в по-скромна обстановка, почитта към Съединението остава жива и носи послание за единство и сила.