Наказателната колегия на Върховния касационен съд (НК на ВКС) сезира Конституционния съд (КС) с искане за обявяване на противоконституционност на новите текстове от Наказателния кодекс (НК), които предвиждат отнемане на автомобили или глобяването с тяхната равностойност, когато става дума за неумишлени престъпления, както и когато вещта никога не е била собственост на извършителя, съобщава lex.bg. Искането на ВКС става 10 дни след като свиленградската съдийка Добринка Кирева сезира Конституционния съд по същия повод, за което stmost.info писа.
Санкциите бяха въведени с последните промени в НК, свързани с неумишлено причинена телесна повреда или смърт на пътя, при шофиране след употреба на алкохол и наркотици, както и за трафик на мигранти.
В искането се посочва, че липсват мотиви в проектите за промени на тези разпоредби в НК, както не са ясни причините и технологията на създаването им, съответно смисъла, предназначението им и преследваните с тях цели. „Като се отмине този факт, както и фактът на поначало девалвиращата авторитетността на закона липса на ангажираност към спазването на езиковите норми и прецизност при словесното оформяне на нормативните предписания (виж чл. 343б, ал. 5 НК), както и при извършването на чисто технически действия като препращането към точния текст, на който съответства препращащата норма (виж чл. 280, ал. 5 НК), резултатът от коментираното нормотворчество е превръщане в част от действащото право на текстове, които противоречат на Конституцията, било то изцяло (чл. 280, ал. 5 и чл. 343, ал. 5 НК) или частично (чл. 281, ал. 4 и чл. 343б, ал. 5 НК)“, пишат върховните съдии.
Така е нарушен заложеният във фундамента на правовата държава конституционен принцип на законността (чл. 4, ал. 1 КРБ), като е накърнена предвидимостта в правното регулиране, дестабилизирана е правната сигурност, която правовата държава, каквато е България съгласно чл. 4, ал. 1, изр. 1 КРБ, е предназначена да осигури и която е предпоставена от създаването и действието на ясно, еднозначно, непротиворечиво, стабилно и предвидимо законодателство, казва НК на ВКС. И допълва, че е нарушено и правилото в чл. 5, ал. 3 от КРБ, както и принципът за справедливостта и юридическото равенство на гражданите (чл. 6, ал. 2 КРБ).
Върховните съдии отбелязват, че от разпоредбите е невъзможно да се прецени какъв точно е характерът на нововъведените „глоби“. Поясняваат, че според Указа за прилагане на ЗНА думи и изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. „Глоба“ е юридически термин, натоварен с точно определено смислово съдържание, казва НК на ВКС.
„За това коментираното до тук законодателно решение е произволно и нарушава установената с чл. 6, ал. 2 КРБ забрана за ограничаване на права, основано на лично положение, имплицитно съдържаща се в принципа за юридическо равенство на гражданите. Ето защо настояваме, че въвеждането на коментираното санкциониране практически е лишено от правен разум и от качествена адекватност, като надхвърля необходимото за постигане на легитимните законодателни цели, които поначало са вложени в мерките по чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК и погазва правни предписания, формулирани в Наказателния кодекс като общи положения относно отнемането на средството на престъпление. Няма обществен интерес, който всяка от двете норми, в коментираните до тук техни части (а и разпоредбите на чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК в съответните им части, предвиждащи присъждане на равностойността на превозното средство, когато същото не принадлежи на дееца), да е способна да защити. Такъв очевидно и самият вносител на законопроекта не е успял да идентифицира, за да го посочи в придружавалите проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс мотиви. А както е посочено в решение № 4 от 23.02.2001 г. по к.д. № 15/2000 г. на КС, когато със закон се въвежда ограничение, то трябва „да е разумно и не може да надвишава степента, необходима за постигането на съответната легитимна цел.“ Касае се за принципно положение, което Конституционният съд подчертава, че е „присъщо на всяка съвременна демократична правова система“, посочва НК на ВКС.
„Изложеното ни дава основания да настояваме, че коментираните интервенции в материалния наказателен закон са произволни, хаотични, противоречащи на самата юридическа негова същност, като чрез тях са въведени мерки, оставащи извън стандартите на наказателното право, на Наказателния кодекс и на Конституцията. Проблемите, пред които тези интервенции изправят съдилищата в практическата правораздавателна тяхна дейност, и невъзможността тези проблеми да бъдат решени по предписания от чл. 46, ал. 1 ЗНА път правят сезирането на Конституционния съд необходимо“, обобщават върховните съдии.
Подробности за искането на ВКС може да прочетете в статията на lex.bg.
