04
Пон, Мар
29 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

На 2 ноември се навършват 138 години от Сръбско-българската война, в която нашата армия разбива вероломно нападналия страната ни противник. По този повод поместваме статията на свиленградския краевед Димитър Гюзелджов, вече покойник, публикувана за пръв път във в. Старият мост през 1997 г.

17-годишният ученик Георги Скулев е бил най-младият участник от Свиленград в Сръбско-българската война. Малкият доброволец е роден на 22 януари 1867 г. в Мустафапаша (дн. Свиленград) в родолюбиво, възрожденско семейство. След завършване на класното училище в родния си град, той заминава за Пловдив. Там младият Скулев продължава образованието си. По това време Пловдив е център на съединисткото движение, което бурно се подкрепя от учащата се младеж в града. На 2(14) ноември, противно на очакванията, че Турция ще нападне младата българска държава, България е нападната от Сърбия. Същия ден княз Александър I издава манифест към българския народ. В него се посочва, че държавата ни е вероломно нападната от сръбските войски и призовава всички граждани, способни да носят оръжие, да се притекат на помощ в името на своето отечество и свободата му.

Отзовавайки се на манифеста на българския княз, Георги Скулев напуска училището и се записва доброволец. Заедно със своите съученици той заминава за фронта. Всички доброволци ученици образуват Ученически легион. Отчитайки младостта им, правителството ги държи далеч от бойните позиции като последен резерв. Огромното желание на учениците-легионери да влязат в бойните действия правителството удовлетворява едва в края на войната. Така Георги Скулев и неговите другари вземат участие във войната при височината Келтеш близо до Пирот.

След завършването на войната Георги Скулев участва в парада на поледата в София. Същия ден той се снима с двама свои другари от Ботевградско ( снимката се пази в Народната библиотека в София) и е публикувана в „История на Свиленград“.

След завършване на войната правителството издало указ, с който се давало право на всеки ученик-легионер да получе чин младши офицер. След войната Георги Скулев продължава образованието си в Пловдив и след като го завършва, се записва в Военното училище в София. За да разшири познанията си във военното изкуство, той е изпратен по-късно в Петербург. Оттам се завърнал с чин капитан и е назначен на работа в 18 Етърски полк в гр. Велико Търново през 1895 г. Там той служи шест години.

В един ноемврийски ден на 1901 г. Георги Скулев е намерен убит в канцеларията си. Полковият командир издал заповед №282 от 12.ХI.1901 г., която гласи „да се изтрие от списъците на полка името Георги Скулев, командир на 11 рота, считано от 10 този месец, който на 9-ти в 2 часа след пладне се самоуби“.

Георги Скулев е един от първите офицери, които Свиленград е дал за свободата на България.

Димитър Гюзелджов

На снимката: Геопги Скулев (седналият) с двама свои другари доброволци в ученическия легион през Сръбско-българската война от 1885 г.