Приключва цялостният ремонт на храма „Свети Димитър“ в свиленградското село Генералово. Остават само дребни довършителни дейности, съобщи за БТА архиерейският наместник на Свиленградската духовна околия отец Константин. По думите на кмета на селото Сийка Димитрова, църквата е построена през 1932 година.

Реновирани са всички основни части на храма – покривът, външните мазилки и подовата настилка. Особено належаща е била поправката на камбанарията, която е била в риск от срутване, уточни отец Константин. Той добави, че средствата за ремонта са изцяло дарения от миряни, а стойността на строителните дейности възлиза на около 200 000 лева.

  Източник: БТА

Община Свиленград променя системата за събиране на битови отпадъци в кв. ”Кап. Петко войвода”, като предоставя 300 броя индивидуални кофи с обем 240 литра на еднофамилни домакинства. Индивидуалните съдове за смет са закупени със средства от общинския бюджет. Раздаването им стартира през ноември и се извършва по график от служители на общината. На всяка кофа се монтира транспондер за идентифициране и претегляне на отпадъка. Извозването на индивидуалните кофи за битови отпадъци ще се осъществява по график всеки петък и ще започне на 05.12.2025 г.

Досега сметосъбирането  се извършваше с контейнери за битови отпадъци от 1100 литра. Но общите съдове са предпоставка за нерегламентирано изхвърляне на всякакъв вид отпадъци  освен битови, като едрогабаритни, строителни, опасни, производствени и др. Новият модел за сметосъбиране на битовите отпадъци в квартала ще доведе до премахване на анонимността на замърсителите и повишаване на отговорността на всеки жител за чистотата в района. На следващ етап усъвършенстването на системата за събиране на отпадъци ще подпомогне и новото по-справедливо таксуване, като се заплаща за услугата според реалното потребление. От следващата година в  този квартал предстои и въвеждане на система за разделно събиране на хартиени, пластмасови и метални опаковки  чрез предоставяне на индивидуални жълти кофи.

В кв. “Кап. Петко войвода”  общината започва да прилага и модела за правилно разделяне на различните потоци отпадъци. Целта е намаляване на количеството битов отпадък и улесняване на хората. Жителите на квартала ще могат да заявяват на тел. 0379/7 43 59 извозване на друг вид отпадък, след като го изнесат до съда си за битови отпадъци или пред имота си. Могат да се изнасят следните вещи и предмети:

• ненужни дрехи, одеяла, дюшеци, домашен текстил, чанти, обувки и аксесоари без смесване с битов отпадък или друг вид вторични  суровини  (чисти  и пакетирани  в найлонови торби);

• стари мебели (маси, столове, шкафове, дивани и др.);

• стари електрически уреди.

Извозването на тези видове отпадъци ще се извършва от ОП ”Благоустрояване и озеленяване” - Свиленград  с открит камион.

Зелена маса (треви, клони, цветя) трябва да се изхвърлят в най-близко разположения контейнер за зелени отпадъци, който се извозва от оператора „Булваст” ООД всеки петък.

Строителните отпадъци трябва да се изхвърлят на регламентираната площадка за временно съхранение и оползотворяване на строителни отпадъци (бившата Асфалтова база).

Стари, излезли от употреба гуми, се предават безвъзмездно на местата, където се извършва продажба и/или смяна на гуми. Лицата, които сменят/продават гуми, нямат право да искат възнаграждение за предадените стари гуми и са задължени да осигурят възможност за приемането им съгласно чл.10, ал.1 и 3 от Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми. Всеки сервиз или обект, където се извършва смяна и продажба на автомобилни гуми, трябва да има сключен договор с лицензирана фирма за извозване на отпадъците до площадка за утилизиране.

За изхвърляне на отпадъци извън определените дни и при по-големи количества гражданите могат сами да организират извозването им. Ненужните дрехи и други текстилни продукти, пластмасови, хартиени и стъклени вещи и предмети, стари ел.уреди, стари автомобилни гуми и опасни битови отпадъци от домакинствата гражданите могат да предават на екоплощадката в Свиленград, ул. „Академик Желязков” №5 (бившата база на „Кореком”).

През 1931 г. се венчава на аероплан над София

Навършиха се 140 години от рождението на Продан Таракчиев, достоен български офицер, сред първите български летци и създатели на родната военна авиация. Роден в сливенския квартал „ Клуцохор“, той завършва Военното училище в София през 1908 г. и служи като офицер в 11-ти пехотен сливенски полк. Бил е помощник-началник на Аеропланното училище и началник на балонни групи. Участва в Балканските войни (1912 – 1913) като летец-наблюдател, и в 1-во Балонно отделение към Въздухоплавателния парк на Царство България, което извършва основно наблюдение на бойното поле край Одрин.

Пловдивският апелативен съд остави в ареста двама мъже и една жена, като потвърди мерките им за неотклонение „задържане под стража“, взети от Окръжен съд – Хасково.

Костадин Николов, Петя Димчева и Валентин Николаев са обвинени в това, че на 13.11.2025 г. в гр. Свиленград са отвлекли Катя Василева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив за двама от обвиняемите. Пострадалата била принудително вкарана в предварително отворена задна врата на лек автомобил в центъра на Свиленград. Откарана била в къща в свиленградското село Мустрак, където й бил нанесен побой и където по-късно е открита от полицейски служители.

Апелативният съд счита, че от събраните до момента доказателства, видеоматериали и разпити на свидетели може да се направи обосновано предположение за голяма степен на съпричастност на всеки от тримата задържани към обвинението, което им е повдигнато. Предвид тежестта му за всеки от тримата съществува опасност както да се укрият, така и да извършат престъпление при една по-лека мярка за неотклонение различна от „задържане под стража“. Затова съдът прецени, че най-адекватната мярка в случая е „задържане под стража“.

Определението на апелативния съд е окончателно.

На 24.11.2025 г. от 14:00 ч. в малката конферентна зала на Общинска администрация - Свиленград се проведе начална пресконференция по проект „Инсталиране на фотоволтаична система, закупуване на електрическо превозно средство и зарядна станция за ЦНСТДБУ - гр. Свиленград“. Презентация на целите, дейностите и очакваните резултати направи ръководителят на проекта Тихомир Марков.

Общият размер на одобрената безвъзмездна финансова помощ за изпълнението му е 212 118,20 лева. Договорът за финансиране на инвестиция №BG-RRP-13.009-0001-C01 е към Националния план за възстановяване и устойчивост, процедура „Инсталиране на фотоволтаични системи (ФЕЦ) в съществуващи социални услуги, делегирана от държавата дейност и закупуване на електрически превозни средства, включително свързани зарядни станции за предоставяне на социални услуги“.

Основната цел на проекта е да се подобри енергийната ефективност на Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания (ЦНСТДБУ) в гр. Свиленград.

Основните дейности  включват инсталиране на фотоволтаична система за собствено потребление с мощност до 30 kW, закупуване на електрическо превозно средство и зарядна станция с мощност минимум 22 kW (ПВУ).

Срокът за изпълнение е до 30.06.2026 г.

На 14.11.2025г. в музея „Земята и хората“ в гр. София се проведе церемония за награждаването на ученици и учители, участвали в XXXIII национален ученически конкурс, организиран от Национален клуб „Родолюбие“ под наслов „Българският принос в света на науката, технологиите и иновациите“.

Конкурсът включва няколко раздела: презентации, реферати и есета. В последния участва ученикът от СУ „Желязко Терпешев“ гр. Любимец Антоан Ангелов Видев. Той е удостоен с първа награда за есето си “Националният идеал на българите – борбата за единство и съхранение. Ученикът получи наградата си от проф. Табакова. С грамота е наградена и Божана Митева – негов консултант. На тържеството присъства Янка Такева – председател на Обществения съвет на НК „Родолюбие“. Приветствие произнесе и Наталия Михалевска – заместник-министър на образованието.

Националният идеал на българите – борбата за единство и съхранение

Есе

Националният идеал е онзи мощен идеен двигател, който вдъхновява народите да отстояват своето съществуване, идентичност и държавност. В историческия път на България той се е оформял, изменял и адаптирал спрямо политическите реалности, но винаги е бил воден от стремежа към свобода, единство и културно съхранение. Първоначално, в условията на османското владичество, той се изразява в желанието за национално пробуждане и освобождение. През Възраждането, когато Европа е разтърсвана от революционни движения, а съседните балкански народи предприемат първите си стъпки към държавна еманципация, българите започват да осъзнават своята общностна принадлежност и необходимостта от борба за политическа и духовна независимост.

Ранните будители като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели и Иларион Макариополски полагат идеологическите основи на тази борба, докато революционери като Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и Любен Каравелов организират активното ѝ осъществяване. Борбата за църковна независимост, увенчала се с учредяването на Българската екзархия през 1870 г., не е просто религиозен акт, а ярка демонстрация на националното самоосъзнаване, което намира своята кулминация в Априлското въстание от 1876 г. и последвалата Освободителна война.

Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. поставя основите на една обширна българска държава, обхващаща етническите български земи, но геополитическите интереси на Великите сили не позволяват нейното осъществяване. Берлинският конгрес, който разпокъсва териториите на българския народ, създава нов национален идеал – обединението на всички българи в една държава. Макар че последвалото Съединение на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. е първата значима крачка в тази посока, то остава само частично осъществяване на националния стремеж.

В началото на XX век стремежът към обединение достига своята най-активна фаза. Балканските войни (1912-1913) са първият сериозен опит за освобождение на останалите под чужда власт български територии, но макар българската армия да постига триумфи над Османската империя, разривът със съюзниците довежда до катастрофалния изход на Втората балканска война. Вследствие на тези събития, наред със загубата на територии, българското общество е обхванато от чувството за несправедливост, което превръща Първата световна война в поредния опит за реванш. Въпреки че българските войници демонстрират изключителен героизъм на бойното поле, краят на

войната бележи още по-тежки териториални загуби, узаконени с Ньойския договор от 1919 г.

Въпреки всичко, националният идеал не угасва, а през Втората световна война България прави последен опит да осъществи обединението си, временно възвръщайки Вардарска Македония, Беломорска Тракия и част от Поморавието. Тези територии обаче остават български само до края на войната, след което Парижкият мирен договор от 1947 г. окончателно слага край на териториалните стремежи на България. След този исторически вододел националният идеал започва да приема нови измерения.

В социалистическия период (1944-1989) националната идея се трансформира в стремеж към икономическо и културно развитие. Държавната политика насочва вниманието към съхраняване на историческата памет и издигане на монументални паметници, които да утвърдят националната идентичност. В този период се изграждат внушителни мемориали като Паметника на основателите на българската държава в Шумен, Паметника на свободата на връх Шипка, Пантеона на възрожденците в Русе, Бузлуджанския мемориал, както и множество други, целящи да поддържат живо българското самосъзнание.

След 1989 г., в условията на демократичен преход и глобализация, националният идеал претърпява поредна трансформация. Днес той вече не е териториален, а културен и духовен – стремежът е насочен към запазване на българската национална идентичност в свят, в който глобалните процеси заплашват да размиват народностното самосъзнание. Въпросът за съхраняването на българския език, традиции, обичаи и историческа памет става ключов за националната идея.

Особено важен аспект на съвременния национален идеал е защитата на българските общности в чужбина, най-вече в Северна Македония, Украйна, Сърбия и Молдова. Българската дипломация се стреми да отстоява правото на тези общности да съхранят своя език, култура и историческа принадлежност. В същото време вътре в страната предизвикателствата, свързани с демографската криза, миграцията и обезлюдяването на цели региони, поставят въпроса за оцеляването на българската нация в дългосрочен план.

Днес националният идеал е фокусиран не толкова върху граници, а върху идентичност. Борбата за запазване на българската култура, история и традиции е основното предизвикателство, пред което се изправя българският народ. В този контекст съвременният национален идеал може да бъде определен като стремеж към духовно и културно укрепване, опазване на историческата истина и гарантиране на националното достойнство в условията на глобални промени.

Макар че историческите условия променят формата на националния идеал, неговата същност остава непроменена – стремежът към свобода, единство и съхранение на българската народност. Тази идея, зародена още през Възраждането, продължава да живее и днес, макар и в нови измерения, защото националният идеал не е просто територия или власт – той е дух, памет и идентичност, които трябва да бъдат предадени на бъдещите поколения.

Антоан Ангелов Видев – X клас,

СУ „Желязко Терпешев“, гр. Любимец