Фискалните инспектори започват повторни контролни действия в хранителни магазини

Фискалните инспектори от НАП са проверили 13 507 търговски обекта в страната, сред които най-много са хранителни магазини – над 3200 и около 1500 ресторанта и заведения за хранене. Целта на контролните действия е да установят дали има необосновано повишение на цените на стоките.

За констатираните нарушения до момента инспекторите от НАП са издали повече от 1000 акта и близо 400 наказателни постановления на обща стойност почти 960 000 евро.

Наличие на необосновано повишение на цените е установено при 10% от проверените магазини за хранителни стоки, за което са съставени 332 акта за установяване на нарушение и при 15% от проверените заведения за хранене, ресторанти и питейни заведения, което е обективирано в 194 акта за установяване на нарушение.

При контролните действия е установено и че над 700 от търговците са издавали касова бележка, която не е отговаряла на нормативните изисквания, а именно – в нея да бъде посочена общата сума на покупката в евро и лева, както и фиксираният курс на БНБ на лева спрямо еврото.

От началото на април НАП започва отново масирани проверки в хранителни магазини за спазване на Закона за въвеждане на еврото в Република България, като фискалните инспектори ще проверяват и цената на традиционни хранителни продукти за Великден – яйца, козунак, агнешко месо и др. Екипите ще изискват документи за произход на стоката; данни, свързани с доставчици; доставни и продажни цени; доставено и продадено количество; дати на доставките; обороти; разходи и други.

Млади художници ще превърнат част от огражденията в квартал „Простор“ в цветна галерия на открито. Инициативата е част от традиционния конкурс за графити на тема „Вдъхновение“, организиран от Община Свиленград по повод Международния ден на Земята на 22 април.

През 1932 г. излизалото в София списание „Родопа“ помества редове за Александър Кипров/1889-1931/.

„На 23 декември м. г. на около 50-годишна възраст почина в родния си град Свиленград Александър Кипров, старият деец от времето на революционните борби в Турция, писател и фейлетонист, бивш народен представител и добър общественик, по темперамент жив, буден, активен, весел, пише краеведското списание. Отличи се и като организатор на приютите за децата-сираци от войните. Нему се дължи и постройката на хубавата сграда в Свиленград за подслоняване такива деца, гдето е и погребан.

От него е и пиесата „Кърджалии”, играна няколко сезона в Народния театър. През 1904 г. заедно с Христо Силянов издаваха в. „Българан”, първият хумористичен вестник в България.

Покойният обичаше и Родопската област, пояснява бележка със заглавие „Нашите деятели- Александър Д. Кипров“. През 1899 г. той се кръсти в нея. Тогава, в турско време, с фалшив паспорт под името Малинов той премина границата и от Чепеларе се отзова в Ахъчелебийско /дн.Смолян/, като търговец на кожи и храни.“

Кипров бил натоварен от Върховния македоно-одрински комитет да проучи условията за основаване на революционни комитети и възможността да организира канал до Ксантийско за терористични акции и атентати. Свиленградчанинът отседнал за няколко дни в Райково, където учителствал местен жител, посветен в делото.

„Тук Кипрова запознахме с младия тогава студент по медицина в Женева, сега женевски лекар, д-р Н. Герджиков, пред когото Кипров откри своята истинска мисия без всяка боязън. Времената бяxа такива, че не само младежта, но и възpacтните се увличаха в борбата за свободата на родината и нейното присъединение към общото отечество. Който не е потушен на робство, мъчно може да си представи съдбата на робията, убийствения гнет на инородната власт. Тогава нямаше интернационализъм и комунизъм, а съществуваше любов и преданост в движението за народни свободи“, пише в бележката, публикуване без подпис.

„След 1903 г. Кипров се настани на постоянно местожителство в София и се отдаде на обществена и писателска дейност. Той имаше горещо желание да споходи отново нашия край, от който бе извлякъл неизлечими впечатления, искаше му се да си възвърне стари спомени и да напише нещо, ала не бе честит да направи това, четем още в списанието.

Списание „Родопа“ излиза в София от 1922 до 1947 г. Негов създател, издател и редактор на списанието е Христо Караманджуков, известен български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, общественик и книжовник. Основната задача на списанието е „да просвети и запознае българското общество с историята, географията, богатствата и значението на Родопската област“.

Златка Михайлова

Община Любимец спечели проект „Подобряване и модернизация на материалната база на Домашен социален патронаж“. Чрез осигуреното финансиране общинският екип ще повиши качеството и ефективността на предоставяните социални услуги в общината.

Проектът осигурява ново оборудване на социалното заведение, а именно: два енергоспестяващи конвектомата, електрическа месомесачка, тави, съдове за пренос на храна и др. Той е класиран за финансиране от фонд „Социална закрила“ по целева програма „Подобряване на материалната база на Домашен социален патронаж“.

Досега патронажът използваше електрически печки на три етажа и само един конвектомат. С новото оборудване значително ще намалеят разходите за електричество, ще се подобрят условията на труд на персонала, а качеството на храната ще се повиши.

В момента Домашният социален патронаж обслужва 310 потребители на територията на цялата Любимецка община.

Дияна Атанасова

Окръжен съд – Хасково одобри внесено споразумение като наложи на обвиняемия Н.Р., на 56 години, сръбски гражданин, наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 8 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим и “Глоба“ в размер на 36 000 евро.

Със сключеното между Окръжна прокуратура – Хасково и защитниците на Н.Р. споразумение обвиняемият се признава за виновен за това, че на 01.09.2025 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ като извършител в съучастие с неустановени по делото лица – помагачи и подбудители, е направил опит да пренесе с товарен автомобил „MAN“ високорисково наркотично вещество - марихуана с общо нетно тегло 172.242 кг, съдържащо активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол от 23,12 % (тегловни процента) на обща стойност 2 755 872 лв. или 1 409 054, 99 евро.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

В Художествена галерия „Борис Денев“ във Велико Търново е подредена временна изложба , посветена на 90-годишнината от рождението на художника Георги Райчев / 1936-2 004/.

Роден в Свиленград, през 1964 г. Райчев постъпва във Факултета по изобразителни изкуства към Университета „Св. св. Кирил и Методий във Велико Търново , където остава да живее и твори и след дипломирането си през 1968 г. Значимо е неговото присъствие в културния и обществения живот на града през 70-те и 80-те години. Той работи като реставратор към „Паметници на културата“, в отдел „Изкуство и култура“ към Градския съвет, дълги години е уредник в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“.

Художникът участва в голям брой национални и окръжни изложби. Международни изяви му дават възможност да покаже картините си по света. Негови творби притежават почти всички галерии в страната. Картини на Г. Райчев се намират и в галерии в Япония, Германия, Белгия и Италия.

Художникът работи предимно в жанровете портрет и композиция, но към пейзажите, рисувани и в родния край, има специално отношение. Природата в неговите картини е романтична, истинска и необхватна – близка и непрекъснато променяща се. Една от основните теми в творчеството му е свързана с морета, реки и язовири. В тях той отново търси светлината – както в широките панорамни изгледи, така и в сребристото спокойствие на водната повърхност. Това е естествено следствие, тъй като детството му преминава край река Марица, а по-късно животът му протича край Янтра, казват изкуствоведи.

„Всъщност мога да рисувам навсякъде, стига мястото да носи настроение, пейзажът е именно настроение", споделя Георги Райчев в интервю. И още :“Картините, които рисувам, ме дистанцират от неспокойното съвремие. Когато започна да ги създавам, аз се вглъбявам и потъвам в тях.“

Изложбата с негови картини от фонда на галерията е отворена за посетители до 17 април.

СМ