Училище „Иван Вазов “ в Свиленград е класирано за участие в националната програма“ Заедно в изкуствата и спорта“ на Министерството на образованието и науката. Одобрено е и  ОУ „Христо Ботев“ в с. Левка.

В община Любимец финансиране по тази програма получават училищата „Захари Стоянов“ и „Христо Ботев“ в общинския център, както и ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ в с. Малко градище. Определените суми за формииране на музикални , танцови и други състави, варират от 2000 до 3000 лв, уточняват от МОН.

Идеята на националната програма е творческите дейности, които ще се развиват, да допринесат за стимулиране на заложбите на учениците , за развиване на личното творчество в занимания по  танцово, музикално,  изобразително изкуство.

Националната програма „Заедно в изкуствата и в спорта“ се реализира вече три учебни години. Интересът  е изключително голям. С всяка година се увеличава броят на учениците, групите и училищата, изпълняващи дейности по програмата.

СМ

Шест акта за нарушения на екологичното законодателство състави през септември РИОСВ-Хасково, съобщиха от екоинспекцията.

Утвърдени учени сред най-добрите познавачи на българската и балканска средновековна история, млади изследователи и местни краеведи участваха в Националната историческа конференция в Свиленград на тема „Втората българска държава и латините“ - 820 години от битката край Букелон. Събитието е организирано от Исторически музей – Свиленград и е част от празничната програма за Деня на града – 5 октомври.

Конференцията откри кметът на общината арх. Анастас Карчев. Той се обърна с благодарност към учените, проявили интерес по темата, и отбеляза потенциала на района на село Маточина и Сакар за културно-исторически и екотуризъм. Кметът изтъкна усилията на общината да го развива като атрактивен, но малко познат туристически маршрут, за което ще допринесе и провеждането на научната конференция.

Фокус на историческия форум бяха крепостта Букелон и районът около село Маточина, където на 14 април 1205 г. в зоната между крепостта и Адрианопол цар Калоян разбива латините и пленява император Балдуин Фландърски. Изнесените доклади разкриха допълнителни сведения относно социално-икономическото развитие на България и територията на днешния Свиленград през XIII – XIV век на базата на нови източници, архивни материали и теренни проучвания. По време на конференцията се проведоха оживени дискусии, в които се включиха както учените, така и присъстващите граждани, ученици и учители. Предстои издаването на сборник с представените  доклади и съобщения. На втория ден от събитието участниците, водени от директора на Историческия музей Елена Митева, посетиха село Маточина, крепостта Букелон, старата сграда на някогашната митница и църквата в селото, както и скалната църква при село Михалич.

Проф. д-р Пламен Павлов отбеляза, че крепостта Букелон е сред най-ценните средновековни крепости в България, с висока степен на съхраненост поради  разположението й в гранична и охраняема зона. Този туристически маршрут би бил интересен и за западния свят заради връзката му с Латинската империя и четвъртия кръстоносен поход. В доклада си  „Щрихи към политическия портрет на цар Калоян“ проф. Павлов разгледа личността на Калоян, който затвърждава независимостта и международния престиж на България, неговите дипломатически и държавнически умения в отношенията му както със Запада, така и с Византия и съседните народи.

Всички участници подчертаха значимостта на цар Калоян в средновековната българска история. Бяха разгледани въпроси относно стратегическото му решение за уния с папа Инокентий III, довела до признаването на властта му от католическия свят, както и уменията му за съчетаване на религиозни, политически и военни интереси за постигане на международно признание на българската държава и църква.

Д-р Анелия Маркова - ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“,  разгледа темата „Цар Калоян (1197-1207) в идеологическа борба за военно-политическо надмощие“. 

Доц. д-р Валери Йотов - ИМ - гр. Бяла, говори за  „Въоръжение, снаряжение и облекло на куманите по данни от българските земи (XIII – XIV в.). Доц.д-р Калин Йорданов – ИБЦТ-БАН, се спря на  „IV кръстоносен поход и ограбените от Константинопол реликви“. Проф. дин Димо Чешмеджиев от Кирило-Методиевски научен център при БАН представи доклада „Към въпроса за статута на Българската църква в началото на XIII век”.

Църковната тема разгледа и доц. д-р Ангел Николов - СУ „Св. Кл. Охридски"- „Археологически свидетелства за унията на цар Калоян с Римската църква“. Д-р Теодора Георгиева от ПУ ,,Паисий Хилендарски‘‘/РИМ – Пловдив, представи  „Антични реминисценции в описанията на Никита Хониат за българите“, а гл. ас. д-р Тотка Григорова от Кирило-Методиевски научен център при БАН изнесе допълнителни данни „Към въпроса за образа на св. Димитър". Доц.д-р Камен Станев – Кирило-Методиевския научен център при БАН се спря на въпроса „Неутзикон ли е средновековното име на крепостта до с. Мезек?“.

Голям интерес предизвика докладът с презентация на гл. ас. д-р Мариела Инкова и Панайот Антонов от НИМ-София - „Крепостта при с. Маточина. Проучвания и резултати“. Те извършват теренни проучвания на крепостта от 2017 година. Установено е, че най-ранният период е от ранножелязната епоха. Животът в укрепената площ е от късната античност 4-6 век до османския период. Открити са бронзови, медни и сребърни монети, фрагмети от пръстени, гривни, токи за колан, лъкове, стрели и ножове, части от вретено и др. Значимостта на укреплението се потвърждава от откритите на неговата територия и оловни печати. Разкрити са участъци от късноантичната източна крепостна стена, послужила като основа на средновековната кула. Установени са ремонти в периода след втората половина на X и първата половина на XI век. Намерен е и градеж на жилище. Според учените проучванията по трасето на крепостните стени, разкриването на нови структури по фортификацията, портата на укреплението и тяхното своевременно консервиране и социализиране ще засили туристическия поток към паметника.

От доклада на гл.ас. д-р Георги Сeнгалевич от НАИМ-БАН „Средновековна трапезна глазирана керамика от крепостта Букелон край село Маточина, община Свиленград“ стана ясно, че изследванията на керамиката, намерена в крепостта, е произведена в керамичен цех в Адрианопол и е подобна на керамиката в Димотика от същия период.

Д-р Стефан Димитров – ИИИ-БАН, представи "Нови сведения за живота на селището при крепостта Букелон в средата на XV-XVI век“. От документи в Османския архив в Истанбул той е установил, че там са живели т. нар. войнуци- наследници на средновековните български войни.

Краеведът от Свиленград Атанас Атанасов съобщи  „За митницата при селището край Букелон“. В гранично село Фикел, днес Маточина,  е сформирана Митница от 1926 г. до 1939 г. с 9 участъка и 42 –ма служители. Краеведът Атанас Куманов представи съобщение за „Църквите при с. Маточина“.

Калина Райкова

Мярка за неотклонение „Домашен арест“ наложи съдът днес в Свиленград на хасковския бизнесмен Стойчо Иванов, който е петият обвиняем по разкриването на най-голямата в България нелегална фабрика за цигари край с. Момково. Такова бе искането и на прокуратурата. Иванов бе задържан преди 3 дни, след като излезе от болницата в Хасково за домашно лечение. Преди това той бе обявен за издирване, но след като на 6 октомври сам се е предал на властите, твърди, че не е знаел, че е издирван. Бил в Гърция, където лежал няколко дни в болница, след което се прибира в страната и постъпва на лечение в МБАЛ Хасково. Въпреки че е издирван на няколко адреса, не е бил открит.

Стойчо Иванов бе привлечен като обвиняем за това, че на 09.07.2025 г. в стопански двор в землището на село Момково в съучастие с четирима души държали акцизни стоки без бандерол - общо 10 270 броя кашони с цигари от различни търговски марки на обща стойност 38 532 730 лв.

Престъплението е тежко и се наказва с „лишаване от свобода“ от две до осем години.

При разглеждане на делото се приеха констатациите и изводите, че обвиняемият Стойчо Иванов е имал пряко достъп до обекта, в който са намерени стоките без бандерол и лично е управлявал товарната композиция, с която са били транспортирани те. От тези факти съдът прави извод, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към извършване на престъплението. От друга страна, Темида приема, че в случая е налице изключителна тежест и обществена опасност на деянието, както и на самия деец, който неколкократно е осъждан. Не без значение е и фактът, че обвиняемият се е укривал от разследващите, което е наложило да бъде обявен за общодържавно издирване. Това води до извода, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие. Относно въпроса коя мярка за неотклонение е адекватна в случая съдът прецени, че лицето има тежко здравословно състояние и поради това най-подходяща се явява мярката „домашен арест“.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково.

Както е известно, преди Иванов с парични гаранции бяха задържаните още в началото на цигарената афера четирима обвиняеми – трима свиленградчани и един пловдивчанин.

Още двама души по същото дело се издирват в момента, съобщиха от прокуратурата в Свиленград – един българин и един украинец.

С благодарствен молебен за благото на Свиленград и неговите жители започна празникът на града – 5 октомври. Светата литургия отслужи в храм „Живоприемний източник” архимандрит Атанасий, секретар на архиерейското наместничество.

Кулминация на празника, както всяка година, беше поклонението на връх Шейновец, където свиленградчани отдават почит на своите освободители. Знаменосци с развети знамена, шпалир от мажоретки и вълнуващи слова създадоха голяма тържественост на празника.

В образа на Фердинанд  ученикът от СУ „Д-р  Петър Беронт” Владимир Влайков прочете Манифеста за обявяване на война на Османската империя и началото на Балканската война. С патос и вълнение ученици от IV б клас  в Първо ОУ „Иван Вазов” представиха рецитал по стихове на Ивайло Балабанов.

„Земята, на която се намираме днес, е свята -  оттук тръгва победоносното българско оръжие на 5 октомври 1912 година. – започна словото си историкът Димитър Гилев, преподавател в СУ „Д-р Петър Берон". Българите показаха, че са велик народ, победил 1400-годишна империя. Преди 113 години един цял народ тръгва към фронта с героизъм и себеотрицание, което ни прави горди техни наследници.”

Гилев припомни големите победи на на българската армия в Балканската война и причините за нейното обявяване.

„След Берлинския конгрес България е разпокъсана и милиони наши сънародници остават извън пределите й. Българският народ не се примирява, правят се непрестанни опити за обединение и освобождение на Македония и Одринска Тракия. Избухват Кресненско-Разложкото и Илинденското въстание. През лятото на 1912 година се сформира Балканският съюз, обявен с Манифеста на Фердинанд. Започва масова доброволна мобилизация, посрещната с радост и ентусиазъм . Включват се 700 000 доброволци на възраст от 11 до над 60 години.  След освобождението му  в Свиленград е разположен щабът на ген. Никола Иванов и следващата цел е освобождението на Тракия и непревземаемата крепост Одрин. Големи са победите на Българската армия при Бунархисар, Люлебургаз, Булаир, Шаркьой, но превземането на Одрин изумява военните експерти на Европа. Втора българска армвия извършва немислим подвиг – Одринската крепост е превзета само за два дни, от 11 до 13 март 1913 година. Чуждестранните военни кореспонденти описват величието на тази битка. С освобождението на Тракия и другите решителни победи на балканските съюзници Османската империя е принудена да поиска примирие. Подписва се Лондонският договор, с който Османската империя се отказва от всичките си владения на Балканския полуостров. Българската граница достига до Мидия – Енос, цяла Тракия е свободна. Това е велика християнска победа над огромна империя, чиято цел е била превземането на Европа.  Не бива да се забравя, че така през 1912 година България за пореден път изпълнява историческата си мисия – да бъде жив щит пред Европейската цивилизация. От тук започва българското военно величие. Тук, край Свиленград, се ражда военната авиация. След 113 години на това свещено място, пред този паметник,  трябва да помним историята и поуките й и да се изпълним с гордост, че сме българи.”

Заупокойна молитва пред паметника-костница на героите отслужиха архиерейският наместник отец Константин и архимандрит Атанасий, който също отбеляза значението на християнството и православието за силата на България и Европа.

С поклонение и цветя своята признателност към героите на Свиленград изрази областният управител на  Хасково д-р Стефка Здравкова, която беше гост на тържеството.

Венци и цветя на почит поднесоха също  кметът на общината арх. Анастас Карчев и Общинска администрация, председателят на Общинския съвет Георги Еленков и общински съветници, Общинска администрация и Общински съвет – Любимец, Архиерейско наместничество - Свиленград, ПП ГЕРБ, ПП „Възраждане”, БСП, Дейност „Детски градини”, ПГССИ „Христо Ботев”, СУ „Д-р Петър Берон”, Първо ОУ „Иван Вазов”, СУ „Желязко Терпешев” – Любимец, НЧ „Просвета – 1870”, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва”, Руски клуб „Съотечественик”, граждани от Свиленград и Любимец.

По случай празника на Свиленград поздравителни адреси до кмета арх. Анастас Карчев изпратиха председателят на Народното събрание Наталия Киселова, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, председателят на НСОРБ Даниел Панов и изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, кметовете на Мизия, Харманли, Симеоновград, Баните, Елхово, началникът на Военно окръжие Хасково подполковник Петър Петков, Асоциация на българските градове и региони.

 Автор: Калина Райкова

С приза „Подай ръка на доброто“ Дамски лайънс клуб „Свилена-Свиленград“ отличи тази година Светослав Димитров, който като доброволец се включи при гасенето на големия пожар в Сакар миналото лято и пострада тежко от обгаряния по тялото.

Наградата, която се раздава за 11 път в рамките на празничните дни на Свиленград, се присъжда за изключителен принос в културния и обществен живот на града, за безусловна подкрепа на значими благотворителни инициативи и акции, гражданска ангажираност и социална отговорност.

Статуетката бе връчена на Светльо от Галя Коларова, президент на Лайънс клуб „Свилена-Свиленград“, на специална церемония на 1 октомври на открито в центъра на града.

„Днес сме тук, за да му връчим приза „Подай ръка на доброто“, каза в приветствието си Галя Коларова. „Защото доброто за него никога не е било случайност. То е начин на живот. Той е от онези редки хора, които умеят да обединяват, да вдъхновяват и да показват, че смисълът е в това да си полезен на другия. Гордеем се, че можем да го наречем носител на тази награда – защото неговият пример ни напомня, че доброто винаги намира път, дори и през най-тежките изпитания.

Днес имам честта и привилегията да връча на Вас приза на Лайънс клуб ,,Свилена – Свиленград“, обърна се Галя Коларова към Светльо. „С доброто, със смелостта давате вдъхновение и устрем на всички нас, на нашите деца да вървят смело по пътя на „Доброто“. Не спирайте да „заразявате“ с личния си пример, да мотивирате“, подчерта тя.

„Благодаря за наградата“, развълнуван каза Светослав Димитров, „и правете добро, защото доброто е заразно“, пожела той на присъстващите на тържеството.

 Да поздравят своя треньор по футбол Светослав Димитров бяха дошли децата от неговия отбор.

След церемонията по награждаването се проведе празничен концерт с участието на Духов оркестър „Костадин Манов“, Мажоретен състав „Изида“, БШ „Сребърна пантовка“ и СШ „ Ера СвиЛена“.