
Известният историк доц. д-р Георги Граматиков е публикувал в електронно списание проучване за наводненията по река Марица и използване на водата и за пиене. В него разбира се става дума и за Свиленград.
Наред с поминъците покрай реката и всичко, което дава, за да има по-голямо плодородие и живот, макар и не системно, тя създава и сериозни проблеми, пише ученият. Ако през летните месеци водата не е достатъчна за нормалното движение на саловете и малките кораби по долното течение, поради което административните власти вземат мерки, то през зимата и пролетта, а понякога и при силни проливни дъждове през другите сезони, реката приижда и излиза извън бреговете. Залива цели квартали и селища, нанася непоправими щети на засетите покрай бреговете ниви и градини, разрушава бентове.
За първи път наводненията, които причинява Марица, са регистрирани от френския дипломат Филип дю Френ Кане през 1572 г., посочва доц. Граматиков. Когато пристига в Одрин, отбелязва, че водите на Марица, Арда и Тунджа се вливат в едно и „причиняват големи щети в града.“
От Симеоновград до Одрин вследствие на природните условия и от течението на реката, е оформен т. нар. Маришки пролом, дълъг 80 км. По това протежение през вековете неведнъж са заливани полята и селищата в съседство с Марица.
Между многото наводнения, които преживява град Мустафа паша през ХІХ в., е това през пролетта на 1875 г., което е и предмет на писания в тогавашните възрожденски вестници. Дописник на цариградския вестник „Зорница”разказва, че градът в голямата си част е наводнен вследствие на топенето на ледовете . Според граждани това е „нещо повече от случващото се досега”. Според тях допреди построяването на железницата на Барон Хирш не е имало подобни наводнения, защото реката е използвана като търговски път за дървен материал, жита и друга стока. Държавните власти „съсипвали” всички бентове по реката- основна пречка за плаването на саловете. А сега продължават да стават наводнения след откриването на ж. п. линията, защото реката почти престава да се използва като търговски път. Това довежда до построяването на много бентове по цялото течение на реката, която влече със себе си пясъците, и е станала толкова плитка, щото не може да събира всичката вода от големите дъждове и топенето на снеговете . „Аз виждах как бентовете спираха течението на реката и ледовете, пише дописникът, вследствие на което реката се препълни и нахлу в по-голямата част на града, като направи неочаквани пакости на населението”.
През 1916 г. общинското управление търси решение за предотвратяване на наводненията. Приема се да започне залесяване на речните брегове с върби или тополи.Въпреки предохранителните мерки на реката продължава да причинява беди почти всяка година. През март 1923 г. тя наводнява квартал Гебран и много от изградените с кирпич къщи пропадат.

С лодки жителите на квартала спасяват част от покъщнината си. През февруари 1929 г. Марица замръзва. Когато през март започва топенето на ледовете, става струпване , което причинява наводнение на голяма част от кварталите на Свиленград. За да се помогне на пострадалите, са изпратени войскови части, които разчистват леда от коритото на реката. Бедствието е с такива размери, че хората се извеждат от жилищата и се настаняват в училището, а добитъкът - във все още запазените ханове в града. Съставена е комисия за спасяване на хората, настаняването им и оказване на помощ. За тази цел комисията използва средства от дадения от държавата кредит за подпомагане на бедните и на пострадалите. Населението да иска от общинския съвет да предприеме необходимите мерки, за да няма подобни наводнения в бъдеще. За замръзването на реката при Свиленград напомнят и запазените фотографии.
Същата година, на 24 август, реката отново създава сериозни проблеми Прииждащите води, вследствие на проливните дъждове, събарят 6 къщи и превръщат в необитаеми 60 други, унищожават тонове фураж и храни, а 5000 дка земя е наводнена и след оттеглянето на водата прилича на пустиня. Щетите се изчисляват на 5000000 лв. Причинените наводнения се дължат и на притока на Марица - река Канаклийка.
И в нашето съвремие при продължителни валежи Марица приижда и въпреки изградените диги по цялото й течение излиза от коритото си, отбелязва авторът. Такива големи наводнения населението помни през 1957 г., през 2005 г. и 2012 г в Свиленград .
Може би наводненията през 2005 г. са едни от най-големите, които нанасят сериозни щети не само на посевите, но и на пътища, мостове, железопътната линия . Одрин и околностите му понасят значителни щети, и то на два пъти-през пролетта и лятото .

Българската държава предприеме мерки за предотвратяване на наводненията и коригиране коритото на реката. Водите на Марица се наблюдават системно едва от 1903 г. С постановление от 28 октомври 1922 г. на Министерския съвет е одобрена наредба на Върховния съвет на водите, съгласно която се предвиждат редица мерки: поставяне на постоянни и правилни граници на водното течение, запазване на крайбрежните имоти от подриване и заливания, укрепване и залесяване на бреговете. Управлението на р. Марица от с. Мечкюр ( с. Прослав, Пловдивско) до границата се обявява за важно за обществения интерес. Извършва се от държавата, окръзите, общините, водните синдикати, винаги под контрола на властта по водите.
За коригиране коритото на реката и използването на водите й се предвижда отчуждаване на всички недвижими имоти за държавна и обществена полза. Построените в реката язове на воденици, укрепления и препятствия, които лежат в леглото на реката, определено с корекционни линии, съгласно наредбата се разрушават. Също така се разрушават и всички имоти, сгради и др., които попадат в това ново легло.
Почти липсват преки свидетелства за използването на водите на реката за пиене, пише още авторът. От изключително значение е свидетелството за използването на водата от р. Марица за пиене или домашна нужди: султанска заповед от март 1560 г. С нея се нарежда водоснабдяването на имарета (страноприемница с безплатна храна за пътниците), който се строи до моста на Мустафа паша , да става от два водоизточника. Нарежда се да се построят долапи -традиционен способ за вадене вода от реката, и водопровод на стойност 60 хил. акчета (турска сребърна монета). Тези сведения от ХVІ в. са сериозно доказателство за използването на водата за пиене от река Марица векове наред, смята доц. Граматиков .
След подборното описание на бедите, предизвикани от Марица, авторът завършва с поетични думи на Никола Данчов, син на големия български художник Георги Данчов- Зографина и автор на първата родна енциклопедия: „Марица-свилокоса тракийка! Тиха, нежна, предана, състрадателна, вечно млада-с толкова сестри: Тополница, Въча, Чая, Стряма, Сазлийка, Арда, Тунджа и един само брат Ибър, запазил името си Хебър… Страдала, окървавявана с нас и радвала се с нас ... Ти - река, чието име като чуем - „Шуми Марица” - ставаме прави и пущаме чинно ръце”.

Доц. д-р Георги Граматиков е дългогодишен директор на Регионалния исторически музей – Хасково. През 1991 г. защитава докторат. Изследванията му са посветени на проблемите на българската етнология и история, на историята на селища от Хасковския регион и др. Негови монографии са издадени от Института по етнология и фолклор с етнографски музей при БАН – София. През 2007 г. е включен в престижното издание „2000 бележити интелектуалци на ХХІ век“ на Международния библиографски център – Кеймбридж, Великобритания.
Златка Михайлова