Интервю с Мария Валериева, ръководител на едноименната Арт школа в гр. Любимец
Мария Валериева е учител по рисуване в СУ „Желязко Терпешев“ в Любимец. Тя е създател и ръководител на детската арт школа в града, носеща нейното име. Мария Валериева е от Плевен, но от 19 години живее и работи в Любимец. Завършила е специалност „Моден дизайн с професионална квалификация художник и втора специалност „Педагогика на изобразително изкуство“ във Варненския свободен университет.
- Г-жо Валериева, преди малко повече от година създадохте детската арт школа в Любимец, носеща Вашето име. Какви бяха тогава очакванията Ви за нейното развитие?
- Много исках да се занимавам с мода, да работя като моден дизайнер, но Бог е имал други планове за мен. От 2006 г. живея в Любимец, а от 2010 г. работя като учител по изобразително изкуство. Това беше поредното доказателство за мен на поговорката: Никога не казвай никога.
Работата ми с деца извън класната стая започва в НЧ „Братолюбие“ като ръководител на клуб за изящни и приложни изкуства „Креатив“. Първите успехи на моите ученици започват още от там.
След кратка пауза с извънкласните дейност започнах да се занимавам индивидуално с едно много талантливо дете по настояване на неговата майка. След това, увлечени по изкуството, започнаха да идват и други деца. Така се стигна до създаването на Арт школа „Мария Валериева“.
Започнах без никакви очаквания, но когато правиш това, което най-много обичаш и влагаш сърцето си в работата, успехите започват да идват сами.
- За този кратък период школата Ви постигна редица успехи на международни, национални и регионални конкурси и изложби. Кои награди и изяви оценявате най-високо?
- Многобройни са успехите на децата от национални и международни конкурси. Най-голямото отличие е сребърен медал от Токио.
Всъщност за мен няма малки и големи успехи. Всяка награда е ценна, защото знам колко много работа и отдаденост стои зад всеки един успех.
- Вашият принос за творческите постижения на децата от Любимец е очевиден. Какво друго е необходимо за израстването им като добри художници?
- Търпение и да обичат това, което правят.
- Вие явно обичате това, с което се занимавате. Какво може да Ви отклони от този път?
- За себе си мисля, че съм открила своето призвание в живота и докато съм в добро физическо и ментално здраве винаги бих правила това.
Обичам си работата. Моят свят сред децата и изкуството е толкова красив, че не бих го заменила с нищо друго.
- Колко в момента са обучаващите се в школата деца и на каква възраст? Има ли и други желаещи да се включат, правите ли предварителен подбор?
- В момента се обучават 31 деца. Най малкото е на 5 г., а най-голямото - на 18 г. Имам дете, с което работя от тригодишно. Тук искам да кажа, колко е важна ролята на родителите да подкрепят и насърчават децата да развиват таланта си.
Няма предварителен подбор, но смело мога да кажа, че в школата няма дете без отличия.
- От кого срещате най-голяма подкрепа във Вашата творческа дейност?
- Най-голяма подкрепа в творческите изяви срещам от ръководството на читалището, местната власт и, разбира се, от родителитe.
- Последната проява на децата художници от школата Ви бе изложбата в Арт галерията на Свиленград, която предизвика истинско възхищение. Какви участия предстоят в близко бъдеще?
- Следващата ни творческа изява ще бъде различна. Ще представим цветни скулптури от строителна пяна. И понеже ги виждам като красива част от градското пространство, планирам това да се случи през пролетта.
Интервюто взе: Николай Колев