Навършиха се 55 години от кончината на Васил Миков /1891-1970/, именит български археолог, основател на праисторическата наука в България, изследовател на културно-историческото наследство и в Свиленградския край.
През 1922 г. Миков започва работа в Националния археологически институт с музей при БАН. В продължение на 56 години, от 1914 г. до края на живота си, работи в областта на археологията, историята, музейното дело, краеведството, географията, топографията, фолклора и топонимията. Ръководи разкопките на повече от 40 праисторически обекта - надгробни и селищни могили, крепости, стари рудници и пътища, долмени , пещери.
Сред обектите е и прочутата тракийска гробница край село Мезек, която през 1931 г проучва заедно с Богдан Филов. Двамата археолози са автори на книгата „ Могилни разкопки при Дуванлии и Мезек “, издадена през 1932 г. в София от Българската академия на науките.
В периода 1932-1934 г. Васил Миков проучва долмените в района на Сакар, признати за уникално историческо богатство. Заедно с археолога Иван Велков само около с. Младиново ученият отбелязва 12 долмена, 76 долменни и 146 надгробни могили. През годините обаче голяма част от тях са съзнателно разрушени от иманяри и злосторници.
След Втората световна война теренната изследователска дейност на музейните специалисти се активизира. През 1945 г. Васил Миков изследва селище от ранната бронзова епоха при село Михалич. Днес в постоянната експозиция на Националния археологически музей са изложени две причудливи по своята форма керамични чаши от времето на ранната бронзова епоха или III хилядолетие пр.Хр. Те са открити близо до ранно бронзовото селище Михалич. Двете чаши, познати в археологическата литература като Троянски чаши, са подредени в зала „Праистория“. Учените обясняват появата и разпространението на тези съдове с интензивните културни и търговски контакти през III хилядолетие пр.Хр. в Егейския свят и на Балканския полуостров.
Още през 1958 г. Васил Миков е поканен да стане член на Международния съюз по пра- и протоистория , което е признание за научния му принос в сферата на праисторията. Оставил е повече от 240 научни и научнопопулярни трудове.
Златка Михайлова