Свиленградчани грабнаха голямата награда на конкурса „Мелодия на водата 2025“ за нова авторска песен

Шекерова е българска театрална и филмова актриса и певица, чийто род по майчина линия e свиленградски. Стоян Тончев е музикант с разностранни интереси и е внук на дългогодишния директор на свиленградската гимназия “Д-р П.Берон“ – Стоян Топузов, и син на Добрина Тончева – автор и репортер във в. „Старият мост“ - сега експерт по Пиар в сферата на сигурността.

Тримата, заедно с Мартин Стоянов – Martist /пиано/, решават да участват в конкурса и да запишат песента в началото на май т.г. „Предизвика ни текстът – разказва Шекерова – аз познавам и други стихове на Добрина, с която сме близки, заради Stenly /Стоян/, с когото свирим от години. Той замина за малко в чужбина, но Слава Богу вече е тук и го направихме този текст – това е …“. Вида Пиронкова/ известен текстописец – член на професионалното жури в Хисаря/, която е доста критична към всичко, което е текст, реагира след като я чу: “... ама какво е това, какъв е тоя текст, къде е тази жена, та аз не съм я чувала…“ и даде оценка - пълна десетка на конкурса! Нашият орисник - Митко Димитров, който е медиен експерт и има богат опит в българките медии, я определи като песента – победител, още след като я чу в демо – вариант и може би той го формулира на-точно: “Има нещо магично в тази песен!“

Стоян Тончев /автор на музиката/: “Майка ми Добрина Тончева пише, аз знам, че пише, но май нямаше друг човек, който да може да я накара да участва в нещо подобно, освен мен ... /смее се/!“ Но истината е, че магията се получава от това, че всеки от нас се влюби в песента. Иначе ние сме много различни и като тембър, и като звучене с Ваня и като усещане и опит с Марти, но май точно така става красивото – от съзвучието на различията…“

Мартин Стоянов /аранжимента/: „Да, Стоян свири повече твърда музика, аз свиря на различни места, падам си по джаза, Ваня – тя е артистка – много емоционална, но номерът е в това да се балансираме и да намерим този синхрон. Е, видяхме, че се случва, снощи изпяхме за първи път песента пред публика. Беше взривяващо, площадът пред НДК се напълни, а нас ни връщаха на бис три пъти…“

„ Бяхме на Седмото небе, когато разбрахме, че сме сред 12-те финалисти на конкурса и се надявахме на място в класацията, споделя Добрина Тончева. - Казвахме си непрекъснато, че не е най- важното да сме първи, а да има песента живот и след конкурса, но то се случи. Аз, като автор на текста, преживях всяка пауза, промяна, всяко повторение, слушайки хиляди пъти музиката, пианото на Марти, гласа на Ваня и Стоян, китарите и оркестъра и си мислех: “Ами тази песен си е нашият победител, независимо какво ще стане!“. Запяхме я с приятели, с колеги, слушах я в колата с часове и всеки път ме замайваше, омагьосваше и някак вътрешно не си и помислях, че може да е друго … тя си е победител…“. Но определено най- голямото преживяване беше на самия конкурс в Хисаря.

Самият град е като късче история, от преди няколко хилядолетия - много старинна архитектура, причудливи чешми и някаква особена тишина беше обладала всичко по това време. Нямаше жив човек по улиците и си казахме – дали ще дойдат зрители … Е, дойдоха - летният амфитеатър се напълни точно преди обявения час и ние виждахме журито, Плевенската филхармония и музикантите, които се движеха зад сцената. Мими Иванова, Влади Тотев, Вида Недялкова и директора на Пловдивската филхармония – професионално жури и безпощадни критерии – песента трябва да е нова, никога да не е звучала по медии, да има модерно звучене и завладяващ текст и най-важното – публиката да я усети…. Бяхме последни - № 12, като ред на изпълнение и излизане на сцената. Изслушахме всички песни и самото представяне на „Огън и лед“ взриви публиката : “Песен за любовта, която избухва…разказва за любов, в която всяко докосване е пламък, а всяко мълчание е мраз, за невъзможността да избягаш от чувството, което те изгражда и разрушава едновременно….“- така водещият Симеон Колев от БГ-Радио обяви песента и публиката притихна в очакване. Песента наистина беше взривяваща след цялото чакане, цялата публика се разлюля … Но …. 3-то, 2-ро ,1- во място, песен на филхармонията, оценки, жури и …. нямаше ни в класацията … Озадачихме се и почти си тръгнахме, когато с почуда видяхме как кметицата на община Хисаря Ива Вълчева заедно с цялото жури слезе на сцената и прозвуча като на сън : „А носителят на Голямата награда, с най-голям награден фонд и „Мелодия на водата 2025“ е песента „Огън и лед“. Толкова бяхме изненадани и замаяни, че никой не успя да заснеме това обявяване. Просто се прегърнахме на сцената и станахме наистина едно семейство - получихме поздравления от Влади Тотев, Мими Иванова и Вида Пиронкова, от всички талантливи певци и автори. Нашата песен „Огън и лед“ – победител! Благодаря на организаторите за това магично преживяване, наистина беше вдъхновяващо.

Сега предстои работа по клипа на песента и диска, участия и програма по радиостанции и ТВ, но това, което преживяхме в Хисаря, ни свърза, направи ни близки като семейство…

Снощи за първи път в лятното кино пред НДК изпяха песента пред публика. Представиха и вечер на Тодор Колев, в чест на годишнината на великия творец и артист и видяхме как пред сцената пеят и танцуват малките деца, а пред оградите и на площада на НДК възрастни хора с бастуни и усмивки. Шекерова и фалшивите герои“ имат своя месия - да възродят българската попмузика в сърцата на младите хора и реакцията на публиката показва, че посоката е правилна.“