Учени от Анкара и Варшава ще пристигнат през септември за представянето й
Със своите забележителности Свиленград и Мезек влязоха в международната академична програма „Живописна България. Български литературни маршрути “. Нейната цел е популяризирането на българската литература сред много широка читателска аудитория извън страната.
Провежда се под егидата на Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България. Организатори са Министерството на образованието и науката и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“. Научни ръководители са проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева от Пловдивския университет и проф. д-р Благовест Златанов от Хайделбергския университет.
Програмата е вдъхновена от книгата на Иван Вазов „Живописна България“, в която той възкликва :„Бъди благословено, отечество мое, бъди честит, балкански раю!“.
Създадени са работни групи в 10 европейски университета, където работят звена по българистика: в Атина, Варшава, Венеция, Виена, Любляна, Пловдив, Санкт Петербург, София, Страсбург, Хайделберг. Ръководители са утвърдени български и чуждестранни учени. В проекта работят български студенти от Софийския и от Пловдивския университет. Сред участниците от чужбина има студенти от български произход, деца на емигранти, студенти по българистика и докторанти.
Българистите чертаят туристически маршрути, свързани с българската литература, култура и история.
Проектът включва широк диапазон от теми –български литературни сюжети и тяхната проекция в литературата на други европейски страни, пътеписи от България, съвременни поети, различни фолклорни мотиви и други. Така той активизира културното сътрудничество между българистите у нас и в чужбина.
Темата Свиленград и Мезек е разработена от екип с ръководител изтъкнатия литературен историк, изследовател на турско-българските културни и литературни отношения, преводач, проф. д-р Хюсеин Мевсим от Анкарския университет.
Той поднася научни данни за създаването и историческото развитие на Свиленград през различни епохи. Отбелязва дейността на Иван Вазов като учител и пребиваването на Петко Славейков в града, цитира спомени на българския публицист, дипломат, министър и политик Михаил Маджаров. Значимо място е отделено на описанието на старинния каменен мост, впечатлявал европейските пътешественици. Акцент в разработката е отглеждането на копринени буби и производството на свила, дала името на града.
"От Свиленград, от крайния югоизток на България, се пренасяме по диагонал в северозапад, за да се спрем върху един разказ на Йордан Радичков, изграден върху преживяване от детството му, пише ученият. В „Копринената буба“ се срещат твърде интересни подробности, свързани с отглеждането на копринената буба; проследява се целият процес от излюпването на капризната буболечка до превръщането ѝ в пашкул, с всичките му трудности и предизвикателства". В родното село на Радичков- Калиманица, разположено в Берковския край, копринарството е било разпространен поминък както в Свиленград. Носталгично звучат думите на писателя: "Мама не допусна ни една оса да бръмне над копринената буба, нито вятър позволи да премине, нито човек с лоши очи да прогледне“. Чудесният разказ „Копринената буба“ от сладкодумеца Йордан Радичков е сетно потвърждение, че освен многото си други функции, художествената литература изпълнява и ролята на архивар на традицията, на съхранител на човешкия опит, заключава проф.Мевсим.
„Мезек: Между тракийската гробница и византийската крепост“- така е озаглавена следващата част на литературните маршрути, също с авторството на проф. Мевсим. Твърдината е една от най-добре запазени древни крепости по българските земи, пише той за паметника с национално значение. Подробно е проследена историята с бронзовата статуя на глигана в естествени размери, която днес е сред експонатите на Археологическия музей в Истанбул. Интересна е запазената в архива преписка между българските и турските музеи във връзка с възстановяването на целостта на бронзовата статуя . Постигнато е споразумение: България да изпрати счупената част от задния крак на бронзовия глиган в Истанбул, а в замяна да получи негова гипсова отливка. С активното участие на Българската Царска легация в Истанбул сандъкът с гипсовата отливка тръгва от гара Сиркеджи и стига до гара Свиленград, за да продължи до Пловдив отново по железницата. Ученият посочва, че през 1932 г. учителят по рисуване в Казанлъшкото педагогическо училище и уредник в местния музей, Димитър Чорбаджийски / Чудомир/ е в състава на 81-членна делегация от учители по история и география, посетила Археологическия музей в Истанбул. Той вижда бронзовата статуя на глигана, за което пише в бележника си. Изследователят отделя място на противоречивата личност на проф. Богдан Филов. Ректор тогава на Софийския университет, през 1931 г. той пристига на място в Мезек заедно с д-р Иван Велков. Двамата предприемат по-мащабни разкопки на тракийската куполна гробница още през лятото на същата година със средства на Българския археологически институт. Археолог от световна величина и политик с драматична съдба, неговото име остава завинаги свързано с проучванията на гробницата.
В описанията на двата литературни маршрута са цитирани източници от Централния държавен архив, научни трудове, както и издания на Историческия музей в Свиленград.
Проф. Хюсеин Мевсим е роден в кърджалийския край. Завършва българска филология в Пловдивския университет. От 1991 г. се установява в Турция. През 2002 г. защитава магистратура, а през 2005 г. докторат в Института за социални науки на Анкарския университет. Преподава български език и литература във Факултета по език, история и география на Анкарския университет. Автор е на книги и изследвания върху българската литература, фолклор и история. Съставител и преводач на български и турски на различни антологии и сборници. В една от книгите си той пише за известния свиленградчанин Димитър Катерински, който от 1923 до 1944 г. е директор на българското училище „Йосиф I“в Истанбул. Заедно със свои колеги от Анкара, Варшава, Пловдив и София проф. Хюсеин Мевсим ще пристигне в Свиленград за представяне на амбициозната интердисциплинарна академична програма. След това историческото и литературното пътуване продължава към ивайловградското село Хухла, родно място на незабравимия поет Ивайло Балабанов, почетен гражданин и на Свиленград.
Разработените многоезични литературни маршрути за българската литература и култура в европейски контекст са преведени вече на девет езика, има вероятност скоро към тях да се прибави и японският, каза научният ръководител на „Живописна България“ проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева от Пловдивския университет. Очаквам с вълнение да дойда в Свиленград и да мина по стария мост, допълни тя.
Златка МИХАЙЛОВА