Ваня Стефанова: За нас – читалищните хора, е важно да направим празнични делниците
Читалище „Звезда” в Свиленград е едно от първите в страната, възникнало непосредствено след тези в Лом, Свищов, Шумен и други градове, утвърдени по онова време като големи културни центрове.Създадено е по инициатива на главния учител на града Христо Попмарков и други родолюбиви българи на 01.03.1870г. Читалище „Звезда” развива богата културна, просветна и народополезна дейност до 1878 година, когато след Руско- турската освободителна война и по силата на Берлинския договор, Свиленград остава още дълги години в сянката на османската империя. Народното читалище, вече под името „Просвета”, възкръсва за нов живот през 1914г. Тогава, по настояване на градското ръководство и най- вече на кмета Владимир Разбойников, му се отрежда най- хубавото, централно място в града- там, където е била турската джамия, извисява снага сградата на народното читалище. Вече 155 години то пренася във времето ценностите на възрожденците и продължава традициите в театралната, певческата и танцова самодейност... Подготвя празниците, разнообразява делниците на жителите и гостите на града с многобройните си прояви. Да разкаже повече за културното средище, което е единственото в България с клон извън страната (в Одрин), потърсихме за интервю дългогодишният му секретар Ваня Стефанова:
- Г-жо Стефанова, тази година читалище „Просвета 1870“ чества 155-годишнината си. С какви инициативи ще отбележите празника? Кога ще бъде кулминацията?
- Всички събития, които организира читалището през 2025г., ще бъдат под мотото на годишнината. Започнахме с интересни видеопожелания от артисти, певци, колеги и приятели, с които читалището ни работи от години. И тези пожелания са много специални, защото показват отношението на тези хора към нас като институция, но преди всичко като към личности. По традиция на рождения ден на читалището- 1 март, който е и нашият професионален празник - Ден на любителското творчество, поднесохме цветя пред паметната плоча на първооснователите в двора на храм "Св. Троица" и НУ "Хр. Попмарков". Както знаете тази плоча е направена по идея на читалището, изработена като дар за поколенията след нас от господин Христо Карамфилов в памет на баща му Георги- дългогодишен читалищен деятел. Молитва за здраве и благоденствие на всички читалищни дейци отслужи Архиерейският наместник на Свиленград - отец Константин. Посадихме и дърво Чинар, с посланието да живее векове и да пази за бъдещите поколения спомена за първооснователите и великото им дело. Всеизвестно е, че чинарът е сред най-дълголетните растения. Празникът ни продължи с народно веселие с песни и танци на площада пред читалището. На финала танцовите състави изписаха с телата си цифрата 155 на стълбите на читалището.
Какво ни предстои... Големият юбилеен концерт ще бъде на 11 юни в салона на читалището. Освен него предвиждаме още и "Век и половина +" –изложба с фотографии и реквизити от историята на читалището; „Седмица на отворените врати“; "Нощ на талантите" – отворена сцена за деца и младежи, "Банка за идеи" – младежки форум за идеи, предложения и проекти, свързани с бъдещата дейност на читалището…. Сигурно ще измислим и още.
- Историята на читалище „Просвета 1870“ е наистина богата. Разкажете за някакъв по-любопитен епизод от нея?
- Цялата история на читалището е пропита от възрожденски дух и ентусиазъм. А това до голяма степен важи и сега. В първите години всичко, що е било потребно за читалището, е било с труда и даренията от гражданите, в т.ч. труд и материали за строежа на сградата. Материалът на джамията, с разрешение от общината, също е послужил за бъдещото читалищно здание. В периода 1919 - 1924г., поради липса на театрален салон, репетициите на театралния състав са се провеждали по къщите на актьорите. А домакините са ги почерпвали с варена царевица, тиква, боза, а рядко с чаша вино. Решението да се построи сграда е на настоятелството с председател Благой Златарев, подкрепено от видни граждани. Искат се помощи от общината, която отпуска известни суми. Най- щедри са двете кооперативни организации „Коприна” с директор Тодор Петков и председател Христо Дянков и „Популярна банка” с директор Димитър Дишлиев. Те внасят всичките си средства от фондовете в това начинание. Избрано е мястото - старата турска джамия, което се дава от общината на читалището. Настоятелството взема заем 210 000 лева от местната „Популярна банка” и изгражда само големия театрален салон, а останалите части от плана са оставени за изпълнение при по-благоприятни времена. Новата 1928 година е посрещната в новия читалищен салон. В продължение на три години Популярна банка опрощава читалищния дълг. А всяка година Владимир Разбойников като кмет на града отпуска на читалището по 20 000лв.
В по- новата история… Не знам до каква степен е любопитно, или по- скоро тъжно… но първите години, в които започнах работа в читалището – 2006-2010 г., условията никак не бяха привлекателни. Отоплявахме репетиционните с печки на твърдо гориво и вечно имахме проблем с комините - печките пушеха, а съставите трябваше да репетират, да пеят. Дограмата не беше сменена, духаше ужасно и се наложи в някой от стаите да слагаме найлон на прозорците… И това само самодеец може да го преживее и да твори въпреки това - в нито един момент дейността на нито един състав не спря.
- В момента каква дейност развива читалището?
- Основната ни дейност е художествено-творческа. Колективите за любителско творчество са 14, в които участват над 200 самодееца. Временно действащите колективи са 2. Школите са 5. В тях участниците са над 120 - отново предимно деца и младежи. Клубовете са 9 и работят основно в клон Одрин. В тях участниците са над 130. Тази дейност бе оценена много високо на национално ниво. На Наградите „ПроКултура“ за принос към разширяването на достъпа на младите хора до култура на Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) и Граждански институт- КАТЕГОРИЯ „ЧИТАЛИЩЕ“ Наградата за приноса към разширяването на достъпа на младите хора до култура бе присъдена на нашето читалище. Богат е и културния ни календар. Само през изминалата година организираните и проведени в клон Одрин инициативи бяха 8, а в читалище "Просвета- 1870" Свиленград - 59. Участията на колективите в инициативи, организирани от партньорски организации бяха 26. Читалището дава възможност за изяви на съставите си в конкурси и фестивали. През 2024 г. те участваха в 75 фестивала, събори и конкурси, на които заслужено си спечелиха 117 отличия, от които: 1 Гранд При, 53 златни медала /първи награди/, 22 сребърни медала /втори награди/, 18 бронзови медала /трети награди/, 21 специални/ поощрителни награди, дипломи, пластики и плакети. Социалните и подкрепящи инициативи също са в приоритетите на дейността ни. Участваме във всички благотворителни акции. Освен традиционната инициатива „За едно дете повече“ заедно с фондация „Искам бебе“, организирахме още и мартенски базар в подкрепа на Фондация за нашето бъдеше и деца с увреждания на брахиалния плексус /акушерска пареза/; благотворителният концерт с базар „Един живот, една жена, една от нас“ в подкрепа на Илияна Николова; коледните инициативи - Концертите „Коледно настроение“, Коледен благослов“ , „Рисуване с кауза“ - на Школата по приложни изкуства, и ”Коледна суматоха” – Театрално представление на школата за театър на английски „Смарти фокс”, бяха предшествани от благотворителни коледни базари в подкрепа на Лили - едно от децата, родени с подкрепата на традиционната инициатива „За едно дете повече“.
- От къде идва финансирането? Работите ли по привличане на европейски средства?
- Основно финансирането ни е от държавна субсидия. Допълнителни средства имаме от изпълнение на културния календар и от наем на залата. От две години дейността на Духов оркестър „Костадин Манов“ е подпомагана с дарения, благодарение на Костадин Манов - внук на основателя на оркестъра маестро Манов. И да, работим много по проекти. Това е единственият начин да бъде подобрена базата и дейността на колективите. През последните три години читалището самостоятелно разработи и подаде 8 проекта, от които 6 са одобрени, 4 са изпълнени, 2 в процес на изпълнение. Два одобрени, нефинансирани поради липса на средства. Изпълняваме и дейности по договори. В същия период те са 9, от които 7 изпълнени, 2 в процес на изпълнение.
- Вие сте дългогодишен секретар на читалището. Трудно ли е за една жена да бъде на ръководен пост?
- Да се ръководи дейността на една институция, основана на самодейността, е наистина трудно. Независимо дали си жена или мъж. Тук никой на никого не е длъжен - всичко е на доброволни начала /извън щатния персонал, разбира се, а той не е много/. Самодейците идват, защото обичат дадения вид изкуство. Работят, правят продукции, концерти, участват във фестивали – безвъзмездно. Никой нищо не им плаща за труда. Това може да го направи само един истински самодеец! Но малките жестове вършат чудеса - добрата дума, похвалата, съпричастността. Разбира се, осигуряваме им оптимални условия, за да работят и изявяват спокойни, сигурни.
- Къде да търсим вечния дух на читалището? Как той съществува независимо от политически обрати и финансови катаклизми?
- Духът е в една категория хора - „Читалищен човек“ - да правиш нещата със сърце и от душа, да не търсиш облаги. За нас, читалищните хора, е важен всеки ден, не само юбилеите и празниците. Важното е да направим празнични делниците. И ще се позволя да цитирам един колега Станислав Владимиров: „Защо читалищата са народни? Защото са създадени от Народа преди да съществува България. Работят само и единствено по волята на народа. И ще съществуват, докато Народът не пожелае.“ Мисля, че това изчерпва напълно отговора.
- Кои са основните проблеми на българските читалища и какво трябва да се промени?
- Мизерното заплащане, например. Читалищните работници са на дъното на всякакви класации. Аз се шегувам понякога, че това е заради вписването на читалищата в регистъра за нематериално културно наследство и трябва да дочакаме вписването в материалното… Законовата уредба, например. Няма Правилник за прилагане на закона. Има текстове, които всеки си тълкува и прилага както намери за добре. Начинът на финансиране, например. Необходимо е да бъдат включени средства за поддържане и ремонт на материалната база. И доста други, които хора извън системата не биха разбрали.
- Как успявате да привлечете младите хора в читалището? Мислите ли, че е време те да осъзнаят, че могат да променят действителността – могат да продължат това, което са ни завещали предците ни и да дават живот в тези места?
- Успяваме, въпреки конкуренцията с частни формации и безплатните извънкласни форми в училищата. Много са важни ръководителите, тяхната харизма, професионалното им отношение към работата. Базата, възможностите за изява, сцената, събития, които вълнуват … А ние случихме на ръководители! Без тях до сега колективите да са се разпаднали. Естествен подбор, както се казва. Има много млади хора - умни, предприемчиви, идейни. Абсолютно вярвам, че много млади хора осъзнават своето значение в съвременното общество. Те могат да променят действителността и да бъдат двигатели на социални и културни промени. Читалищата са едно от местата, където да видят своето влияние и да продължат традицията на съзидание и развитие, започната от техните предци. Така или иначе осъзнаването не е работа на един човек, или на една институция. И въпреки, че сега времената са други, технологиите и изкуственият интелект навлизат безмилостно и безпощадно, те не могат да заменят читалищата, нито да дадат на човека това, което дават читалищата. Ние просто трябва да ги докоснем.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА
