Авторът Николай Димитров си спомня как цар Фердинанд го качил в автомобила си при посещението му в селото през 1914 г.
Университетската библиотека „Св.Климент Охридски“ в София съхранява книжен екземпляр от „История на с. Лозенъ (бивше Диниклий), Свиленградска околия/ б.р.- сега Любимецка община“/.“ Неин автор е лозенецът Николай Димитров. Отпечатана е в някогашната свиленградска печатница „Гутенберг“ през далечната 1933 г.
„Без да претендирам за някакъв писателски талант, реших и събрах сведения и според силите си описах тази история, пише авторът в предговора. Стремих се да постигна главната цел- сегашното и бъдещото поколение да е във виделина за заселването и развоя на село Лозен,“ продължава той. Скромният труд е дарен на читалище „Просвета“ в селото.
Димитров посочва, че Лозен води началото си от периода 1730-1750 г. Преди да дойде чумата, то достигнало 900 къщи. Накратко е проследен развоят на обществения, икономически и стопански живот, отделени са страници за местното училище, опожарено през 1913 г. Новата училищна сграда се строи по план на Министерството на благоустрояването. Черквата е построена през 1893-94 г. След опожаряването и през 1913 г. останали само стените, зидани от камък. През 1925 г. е основано читалището с помощи от министерства и общината. Сред първите дарения били 400 книги. Описани са и местните забележителности, сред които лековити извори.
В книжката е отделено място и на посещенията на висши светски и духовни лица. На 5 октомври 1914 г. в Лозен пристигнали цар Фердинанд , бъдещият цар Борис III и княз Кирил Преславски със свита от около осем души. Царят разговарял със селяните и подарил на черквата 200 тогавашни лева. Той взел в автомобила си Николай Димитров, по онова време 15-годишен. Изкачил се на връх Караула край Белица, откъдето през 1912 г. е наблюдавал „кипящия бой с турците на позицията Курт Кале". „Царят подари на пишущия тези редове 40 лв. и замина за Любимец“, завършва историческото описание на Николай Димитров.
Приходите от продажбата на тази брошура са в полза на читалището в Лозен, отбелязва местният летописец.
Златка Михайлова
