Богата сбирка от народни песни от свиленградския край са съхранени в интерактивна карта на изкуствата в България.
Тя е изготвена от Института за изследване на изкуствата при БАН. Най-стари са песните от с. Мезек. Те са записани в далечната 1931 г. от Павел Стефанов- композитор, диригент, фолклорист, музикален популяризатор и публицист. Завършил консерваторията в Прага, у нас той записва над 5 500 народни песни, вкл. от няколко околии в Южна България.
В интерактивната карта са публикувани текстовете и нотите на „ Снахо Тодоро, Тодоро“, „Маруда китки садеше, мари“, „Димчо на мама думаше“, „ Недо, Недо, мило чедо“ и други песни, предавани от поколение на поколение. Повечето от тях са хороводни. Изтъкнатият фолклорист посочва и имената на певиците- Димитра Иванова, Велика Добрева, Марийка Андонова, Цана Христонева, родени през 1013- 1914 г.
Песенният архив продължава със записите на Тодор Джиджев- именит етномузиколог и фолклорист. През 1967 г. в село Мустрак той документира „Тръгнал ми е свети Гьорги“, Бре, зазори се, бре, ясна зора“, „Похвалила са Ладина майка“ и други народни творения. С голяма колекция от песни присъства и с. Равна гора: „ Сяла мома ран босилек“, „ Тръгнала беше Яна кадъна“,“ Мама Даньо в люлка люля, „Забягнали двама братя “ и други образци на музикалния фолклор. Негов информатор е роденият през 1914 г. в Тополовград Христо Петров.Две години по-късно роденият Петър Льондев от Харманли - композитор, педагог, фолклорист – нотира песни в с. Белица. Сред заглавията са „Снощи, мамо, отидох“,“ Стани ми нине, господине“, „Гряла, гряла месечинка“.
Интерактивната страница е резултат от проекта „Културното наследство в архивите на Института за изследване на изкуствата“. Той е подкрепен от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Златка Михайлова
