Тази история, описана от свиленградския краевед Димитър Гюзелджов /вече покойник/, бе публикувана във в. „Старият мост“ през 1996 година. Препечатваме я в сайта на вестника, хем да я припомним, хем с нея да се запознаят по-младите поколения.
На 5 юли 1901 г. при село Сладун, Свиленградско, 10 български четника водят 8-часово сражение с 2 000 редовна турска войска. В този бой падат убити 6 четници, а останалите четирима са тежко ранени. Турците пък дават 150 души ранени и убити.
През месец юни 1901 година в Пловдив Върховният Македоноодрински комитет заедно с Арменския комитет в Пловдив подготвя чета, която да влезе в Турция и да залови персийския шах, който по това време се намира на посещение в Париж и в средата на юли трябвало да мине през Одрин. Четата трябвало да направи атентат на жп линията при Люлебургас. Залавянето на шаха имало двуяка цел: Първо да обърне внимание на световната общественост върху съдбата на българите, оставени под турска власт, и второ – да се вземе голям паричен откуп за нуждите на организацията. Поради какви причини тази цел не е осъществена, засега не е известно.
В края на юни четата е била готова в състав: Слави /Светослав/ Мерджанов - 25-годишен от Карнобат, войвода на четата, Петър Соколов - 26-годишен от Кюстендил, помощник-войвода, Георги Фотев от Одрин - 28-годишен, Христо Хаджиилиев от Докузюк, Лозенградско - 22-годишен, Иван Котков от Каваклия - 38 - годишен, Бедрос Симерджиян от Пловдив, 25 -годишен, Оник Торосиян от Родос, Ованес Таркиджиян - 29 - годишен, Тартул Маргаллията - 25 - годишен от Малгара, и Андон от Трапзунд.
В този си състав четата е заминала от Пловдив за Ямбол и е водила сражението си при село Сладун. Ако четата се е била забавила още две седмици, то в нея са щели да бъдат още Георги Тенев и Александър Кипров от Свиленград, а също Иван Юскюплията и бъдещият професор Михалчев.
Четата е била посрещната от бащата на Георги Жотев от Одрин – Фоти Мандаджията, между селата Студена и Радовец и заведена край Одрин.
На 4 юли четата отвлича младия Нури бей, син на богатия одрински чифликчия Дертли Мустафа бей. Залавянето на Нури станало в бащиния му чифлик, разположен край река Тунджа на 3-4 километра от Одрин. На следващия ден обаче четата била открита при Сладун. След продължителен бой тя била разгромена, а ранените четници заведени в Одрин, където са обесени на 27 ноември.
В Одринския затвор сам войводата Мерджанов е разказал за намиращите се в затвора българи следното: „Понеже бе нужна голяма сума за подкрепа на организацията, трябваше да я намерим. Затова решихме да заловим Дертли Мустафа или сина му. Главен устроител на обира беше Георги Фотев, защото познаваше целия чифлик, където преди това е работил. Той беше облечен като турчин, а градинарят на бея, приятел на Георги Фотев, ни съобщаваше всичко. В деня, в който решихме да хванем бея, градинарят Марин ни съобщи, че беят щял да дойде в чифлика. Надвечер там дойде и валията Ариф паша да се поразходи малко и дини да похапне. Дойде, но не стоя много. Когато Ариф паша си замина, бейчето остана само и го заловихме. Щом стигнахме Керечли / Сладун/, спряхме да си починем. Полегнахме. Часовият съобщи, че на близо 300-400 метра настъпва силна войска. Часът на разплатата удари. Георги Фотев и Соколов първи откриха огън. Заехме здрави позиции зад камъните. Почнахме да отблъскваме войската. Соколов още при първата пушка повали командира, който беше на кон. Войската вика, псува, налита. Ние непрекъснато, но спокойно стреляме на месо. Повалихме15-20 души, онези се отдръпнаха и пак ни нападат.
Слънцето пече, а ние без вода, устните и езиците ни пресъхнаха. На войската пристигна и подкрепление. Пръв падна Иван Котков, оставил няколко деца сираци. Соколов седна на неговото място върху камъка, на който седеше бейчето. Изстрелял всичките си патрони, счупи часовника си, а войската продължи да стреля, без да може да го улучи. Тогава той скочи от камъка и заедно с Георги Фотев се хвърлиха в атака. Ранени, те пак се изправиха. Хванаха се гуша за гуша с турците, но паднаха промушени. Останахме 5 души. Ованес и той падна убит. В този захлас изкарахме револверите. От умората и голямата загуба на кръв от раните изпаднахме в несвяст.“
Според Мерджанов Нури бей е бил първи убит, а според други сведения той е починал в Сладун. Тази битка е влязла в историята на тракийци като битката за бейчето. Героизмът, който са показали шепата четници, силно е вдъхновил младежта на поробена Тракия.
Димитър Гюзелджов
Заглавието е на stmost.info
