17
Сря, Апр
27 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Според родения и израснал в Свиленград известен български учен няма никаква опасност роботите „да изядат“ хората

Проф. д-р Сотир Сотиров е един от вдъхновителите на младите хора в областта на компютърните науки и несъмнено е сред най-разпознаваемите лица на българската наука в Бургас.

Той е роден в Свиленград, завършва тук своето средно образование в училище „Петър Ангелов“ / сега ПГССИ „Христо Ботев“/ със специалност „Оператор на металорежещи машини“.

Продължава обучението си по специалност „Електронна техника и микроелектроника“ в Техническия университет в София, като специализира в направление „Индустриални компютърни мрежи“. След завършването започва като асистент по „Микропроцесори и компютри“ в техническия колеж в Бургас (който в последствие става част от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“). На 28 години става ръководител на катедра „Електроника и компютри“, от която тръгва създаването на специалност „Компютърни системи и технологии“. Малко по-късно основава и ръководи катедра „Компютърни системи и технологии“ към Факултета по технически науки в университета. Няколко години след това е заместник-декан, а след това два последователни мандата заместник-ректор по международни отношения и следдипломна квалификация. Под негово ръководство е създадена и докторската програма по „Компютърни системи и технологии“, в която има над 20 защитили докторанти. Постепенно защитава дисертация в направление „Информатика“, доцентура по „Компютърни системи комплекси и мрежи“, а през 2016 г. става професор по „Системи с изкуствен интелект“.

Научното развитие на проф. Сотиров включва две от най-актуалните  теми в областта на изкуствения интелект – Невронни мрежи и Размити множества. В областта на невронните мрежи проф. Сотиров има над 60 разработки, свързани с моделирането на структурите и обучението на основните типове невронни мрежи. Голяма част от разработките  му са свързани интуиционистки размити множества, при които се отразява както степента на принадлежност и непринадлежност, така и степента на неопределеност към дадено състояние. Тук има множество разработки на хибридни системи, включващи комбинация на интуиционистки размити множества и невронни мрежи.

Проф. Сотиров е автор и съавтор на над 200 научни публикации, като над 100 от тях са в световните бази от данни. Редактор е на 8 сборника на издателство SPRINGER с доклади в областта на изкуствения интелект, размитите множества и биоинформатиката. Той е ръководил осем защитили докторанта в направление „Компютърни системи и технологии“. Член е на международната организация на електро инженерите IEEE и европейската асоциация по размити множества EUSFLAT, където е координатор на работната група по  Intuitionistic Fuzzy Sets: Theory, Applications and Related Topics. Член е на множество програмни комитети, а през 2020 година съвместно с Института биофизика и биомедицинско инженерство към БАН организират International Symposium on Bioinformatics and Biomedicine. Носител е на редица награди за най-добра статия на международни конференции, а през 2021 г. „Наградата за съществен принос“ на Българската Асоциация по Информационни Технологии (БАИТ).  Член е на управителния съвет на „Съюза по електротехника, електроника и съобщения“ към Научно техническите съюзи.

- Проф, Сотиров, все по-актуална става темата за изкуствения интелект. Какво представлява всъщност тази съвременна технология?

- Изкуственият интелект (ИИ) е област на науката и компютърната технология, която се занимава с създаването на компютърни системи и програми, които имитират човешкото мислене и разум. Терминът "изкуствен интелект" се използва за описване на системи, които демонстрират интелигентно поведение, като същевременно усвояват знания, извеждат заключения и се самообучават. Изкуственият интелект може да включва различни техники и методи, като машинно самообучение, невронни мрежи, генетични алгоритми, експертни системи и други. Това позволява на ИИ системите да анализират големи количества данни, да откриват закономерности и модели, да извеждат решения и да предсказват резултати.

- До каква степен изкуственият интелект може да замести човешкия фактор?

- Изкуственият интелект има потенциала да замести определени аспекти от човешката дейност, но въпросът до каква степен може да го направи е сложен и не може да бъде даден единствен отговор. В някои области изкуственият интелект вече е достигнал ниво, при което може да изпълнява задачи по-ефективно и точно от човека. Къде може да се използва: На първо място това са рутинни и повтарящи се задачи: Изкуственият интелект може да автоматизира задачи, които изискват голям обем от данни или са монотонни за човека. Например, сортиране на информация, обработка на данни и на големи набори от информация и други. Това, за което аз обикновено използвам ИИ (в моя случай изкуствени невронни мрежи и размита логика), е да го използвам за обработка и анализ на големи количества данни за извеждане на тенденции, откриване на закономерности и предсказване на резултати. Това се използва в множество области, като финанси, маркетинг, медицина и други.

- Какви са предимствата от навлизането на изкуствения интелект в обществения живот?

- Изкуственият интелект може да автоматизира рутинни и повтарящи се задачи, което освобождава човешки ресурси и време за по-важни и креативни дейности. Това води до по-голяма ефективност и производителност в различни сектори, като промишлеността, здравеопазването, финансите и други. Едно друго приложение на ИИ е обработката на  големи количества данни и да извежда резултати с висока степен на точност. Това е полезно в области като диагностика на болести, прогнозиране на времето, финансов анализ и други, където дори малки грешки могат да имат сериозни последствия. Изкуственият интелект може да помогне при вземането на решения, като предоставя анализи, прогнози и препоръки, базирани на обективни данни. Това може да бъде от полза в управлението на градовете, финансовите институции, бизнеса и други области, където се изисква обективно оценяване на информацията. Едно много добро приложение на ИИ е клиентското обслужване. Изкуственият интелект може да бъде използван за създаване на персонализирани и интелигентни системи за обслужване на клиенти. Гласови асистенти, чатботове и системи за препоръки могат да предоставят бърза и персонализирана помощ на потребителите, подобрявайки техния опит и удовлетвореност.

- Наскоро се появи информация, че на базата на изкуствения интелект НАСА е разработила технология, която може да предскаже опустошителни слънчеви бури половин час преди да връхлетят планетата ни. Какви други по-значими научни постижения в полза на човечеството са внедрени до момента?

- Всъщност едно от нещата, за което се използва, е способността на ИИ да възприема и да „асимилира“ информацията. Това е вече предпоставка и за възможността да се прогнозират множество процеси – независимо какви са те. Интересно е, че ИИ може да обработи информацията, която му подадем, но не може да я създаде. На практика ако го питате за нещо, което още не е измислено все още, той няма да даде коректен отговор.

- САЩ са водещи в развитието на тази иновативна технология, какво е мястото на България, а и на ЕС,  в този процес?

- В България съществуват университетски и научни институти, които провеждат изследвания и разработват ИИ. Университетите и академичния сектор играят важна роля в обучението на студенти и научните изследвания в областта на ИИ. В Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ ръководя 4 различни европейски проекта, свързани с изкуствения интелект.  В университета имаме много голяма лаборатория по интелигентни системи и  също така лаборатория по роботика, в която има 12 различни типа роботи. В Европа също темата е изключително актуална. През април 2018 г. Европейската комисия представи "Стратегията за изкуствен интелект в Европа", която цели да ускори развитието на ИИ в ЕС и да гарантира, че той се използва по етичен и отговорен начин. Комисията предоставя финансова подкрепа за изследвания и иновации в областта на ИИ чрез програмата Horizon Europe. Едно от най важните неща в тази област е етичното използване на ИИ. ЕС работи върху разработването на етични и правни рамки за употребата на ИИ, като въпросите за прозрачност, отговорност и защита на личните данни са в центъра на вниманието. Организации като Европейската агенция по изследвания и Института за иновации и технологии играят роля в насърчаването на ИИ в рамките на ЕС.

- Освен привърженици, навлизането на изкуствения интелект има и доста противници. Какви са рисковете от приложението му? Съществува ли опасност роботите „да изядат“ хората?

- Изключително интересен въпрос. Няма никаква вероятност роботите да „изядат“ хората. Това, което ще се случи, е „изяждането“ на еднообразните дейности, които правят хората. Това от своя страна ще ни позволи да се фокусираме към креативни дейности. 

  - Как виждате бъдещето, докъде може да стигне развитието на тази технологична революция?

- Тук човек може да се размечтае смело. Какво ще стане ако имате време да творите или да се занимавате с това, което ви е приятно? Никой не може да отговори. Със сигурност трябва да обърнем внимание на хората и да подтикнем да станат креативни и мислещи извън стандартните рутинни дейности.

Въпросите зададе Николай Колев