Велики или Разпети петък е най-тъжният ден за православието - денят, в който пoдстрекаван от тълпата, която реве "Разпни го", прокураторът Пилат Понтийски издава най-тежката смъртна присъда за Божия син.
Това е единственият ден в годината, в който не се отслужва Света литургия. Вместо това сутринта се отслужват т.нар. Царски часове, по време на които се изнася плащаницата - извезан плат с изображението на положения в гроба Христос. Тя символизира савана, с който са завили тялото на Спасителя след свалянето Му от Кръста. Поставя се на символичен гроб, украсен с цветя, под който вярващите преминават в знак на смирение.
В масовото съзнание на Разпети петък в църквата се минава под масата за здраве и така се опрощават греховете. Това обаче не е така. Минаването под масата е поклон пред плащеницата на Христа, а опрощение на греховете се получава само след изповед. Вярващите носят цветя в църквата, все едно отиват на погребението на любим човек. Пред гроба те се покланят на изображението, целуват Христовото тяло, евангелието и кръста и оставят цветята си. След това се навеждат и преминават под "масата", а после отново се покланят пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват.
Божият син е обвинен, че се е нарекъл Цар юдейски и подготвя бунт срещу римското управление на провинция Юдея и е предаден на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски, който смята обвиненията за неверни и предлага да Го освободи, но тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: "Разпни го, разпни го". Това е същата тази тълпа, която в неделя е скандирала в екстаз "Осанна, Осанна". Пилат си измива ръцете, за да не падна кръвта на Христа върху него и Го предава на войниците. За присмех те възлагат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота, лобното място за разпъване на кръст на разбойниците и враговете на империята. Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата покрай, която минават. Така се появяват първите неръкотворни образи на Спасителя – "Свети Убрус" ("Светото покривало за глава") и "Светата Тигла" (от латинското тегула – керемида). На лобното място Иисус Христос е прикован към Кръста и разпнат между двама престъпници. "Беше третият час и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар юдейски. С Него разпнаха и двама разбойници, единият отдясно Нему, а другият отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: "И към беззаконници бе причислен" (Марк, 15:25-28).
Сам, оставен на кръста, разпнат, извървял пътя от „Осанна“ до „Разпни го“, Исус произнася думите: „Свърши се!“ и вовеки веков заплаща за греховете на цялото човечество.
