По време на Възраждането българският дух в Одрин се поддържал най-много от присъствието на потурчения полк, наречен казак алай / пияния полк/, на чийто войници пък викали казаци, защото много пиели.
Командир на казаците бил потурченият поляк Чайковски Садък паша. В Одрин, освен казашкия, имало и кавалерийски полк с командир Юмер паша, потурчен хърватин. Двата полка се числели към Втори шуменски корпус. Казашкият полк бил сбирщина – младежи от цял свят с авантюристични наклонности служели в него. Подобни военни подразделения имало в Шумен, Сливен и Бейрут, като полкът в Бейрут се използвал за преследване на арабски въстаници. Щабът на корпуса бил в Сливен, където Чайковски живеел със семейството си в къщата на видния възрожденец Сава Сяров. В тези казашки полкове най-много са били българите тракийци. Макар и войници на Негово величество султана, българските аскери били със съхранен патриотичен дух. Много често те биели гърци, убивали турци-нехранимайковци, които са се държали зле с българите. Когато пък се напиели, пеели български революционни песни из улиците на Одрин.
В края на 1872 година на одринската жп гара бил организиран курс за телеграфисти, в който се обучавал и българският революционер Тодор Каблешков. През първия ден на великденските празници под ръководството на Тодор Каблешков всички младежи от махало Киришихана отишли на черква с червени връзки. На следващия ден Каблешков поканил и българските казаци, които пристигнали с духова музика, начело с юзбашията /стотника / Иванчо ефенди – висок, красив българин от Шумен. Когато духовниците излезли от черквата и тръгнали след Разпятието, а след тях и местните чорбаджии Хаджи Ганчо, Хаджи Стаю, Георги Карамихалев, братя Керковци и братя Шушоловци, младежите запели „Вятър ечи, Балкон стене...“ Веднага духовият оркестър подел музикалния мотив и засвирил бунтовническата песен.
В началото 2500-те българи помислили, че това е някаква нова песен за възхвала на султан Азис, но когато разбрали, че песента е революционна, настанало суматоха. Старите викали да се спре песента, а младите – да се продължи, пък каквото ще да става. Заптиетата донесли в общината, че българите са се разбунтували и веднага бил изпратен един табор / батальон/ , начело с мирилай /полковник /, който арестувал младежите с червени връзки. След два дни задържаните били освободени от Изет паша след застъпничеството на българския униятски владика Рафаил Попов.
След завършването на курса за телеграфисти Тодор Каблешков бил назначен за началник на жп гарата в Белово.Турското правителство не взело под внимание бунтовническата му проява, а неговия професионализъм.
Димитър Гюзелджов
