28
Вт, Май
17 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

На 1 март отбелязваме Деня на самодееца и любителското художествено творчество. На този ден празнуват хората, които отдават време и сили и упорито работят за запазване на българските традиции, култура и дух. Именно с такива личности искаме да ви срещнем днес. Те са двама млади, влюбени, творящи и радващи се на живота. От най-ранна детска възраст се занимават с танци. Преподаването за тях е не само работа, а мисия – мисия да съхранят българското… те са Вяра и Виолин Петрови:

- Представете се за нашите читатели…

ВИОЛИН: Аз съм родом от Каспичан. Буквално от 4-годишен танцувам, като започнах в местни танцови школи, а след това - в Шумен. Танцът стана неразделна част от живота ми, което ме отведе в Котел. Там завърших средното си образование в Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ и естествения връх на кариерата ми беше Академия за музикално танцово и изобразително изкуство „проф. Асен Диамандиев“ - Пловдив. Там се дипломирах като хореограф-педагог по Българска народна хореография.

ВЯРА: Аз съм родом от Свиленград, ала любовта ми към изкуството и танците ме отведе в Пловдив - първо в Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков", а после в АМТИИ „проф. Асен Диамндиев“. Оттам съвсем скоро се дипломирах като хореограф-педагог и режисьор по Българска народна хореография.

ВИОЛИН: През годините ни на обучение придобихме богат опит в работата с детско-юношески състави и любителски колективи, който горяхме от желание да споделим и предадем. Това ни мотивира да се върнем тук в Свиленград и да стартираме дейност, в която да предадем опита и знанията си на всеки, който изяви желание да опознае българското фолклорно изкуство.

ВЯРА: Сигурно се чудите защо точно в Свиленград?! Ами защото градът има огромен потенциал. Толкова прекрасни и кадърни хора живеят в него и търсят нови методи за знания. Така се създаде и Танцово студио „Нишани“. В него танцуват и творят деца на възраст от 3 до 11 години и танцов клуб за възрастни, без ограничение на възрастта. С тях изучаваме богатството, красотата и спецификата на фолклорното ни танцово изкуство.

- Вие сте семейство от почти една година. На хорото ли се залюбихте, както едно време нашите баби и дядовци са го правили? 

ВЯРА: В интерес на истината - да, именно танците ни събраха. По време на обучението си в АМТИИ „проф. Асен Диамандиев“ танцувахме и в една професионална танцова формация. Именно там се запознах с Виолин. Вярвате или не, това беше любов от пръв поглед. Че кой може да устои на тези кафяви очи?

ВИОЛИН: Съдбата явно също се намеси, тъй като все ни разпределяха заедно по участия и така постепенно от дума на дума, от танц в танц се разпалваха и нашите чувства. Оказа се, че гледаме в една посока. Започнахме да градим живота си заедно. Ръка за ръка да сбъдваме мечтите си. Така е и до днес.

- На 1 март отбелязваме Деня на самодееца и любителското художествено творчество. В последните десетина години масово българите се обръщат към корените си и се включват в самодейни състави, организират фестивали и родолюбиви събития. Модерно ли е да си самодеец или това е истинската любов към родината?

ВИОЛИН: Не знам дали е мода или не, ала българският фолклор е нещото, което ни е съхранило като народ. За това смятам, че не е случаен този голям интерес в последните години. Ние, българите, имаме нужда от фактор, който да ни обединява, да ни показва, че сме нация, да ни прави едно цяло и фолклорът е този фактор.

- През ноември танцово студио „Нишани“, чиито основатели и хореографи сте, също направи година. Кой бе инициатор за отварянето му? Как се случиха нещата? Защо избрахте точно това име?

ВИОЛИН: Танцовото студио е една мечта, която обединява всички наши разбирания и виждания за изграждане на артисти в танцовото изкуство. Името Нишани, не е случайно. Думата, е широко разпространена в разговорния ни език, особено сред по-възрастното поколение и означава цел, белег, посока.

ВЯРА: Това бе мотивацията ни за избор точно на това име… Имаме ЦЕЛ – разпалване на интереса към българския танцов фолклор – и я следваме безотказно. В творчеството си оставяме нашия БЕЛЕГ – отношение, начин на изпълнение и обяснение. Винаги знаем каква е нашата ПОСОКА – от къде сме тръгнали и на къде отиваме.

- Каква е равносметката за тази една година? Сбъднаха ли се очакванията ви?

ВЯРА: Щастливи сми, че Танцово студио „ Нишани“ стана място, както за среща с българския фолклор, така и за среща с нови хора и създаване на приятелства. Благодарни сме, че по лицата на танцьорите греят усмивки, забавляват се докато танцуват. Горди сме, че припознават студиото като тяхното място за среща със знанията и забавленията.

ВИОЛИН: В интерес на истината развитието на студиото надмина очакванията ни.

- В школата танцуват и деца. Как народните танци помагат за развитието на подрастващите?

ВЯРА: В тази възраст танците са изключително полезни. С тяхна помощ децата развиват своята двигателната култура, укрепват мускулите и ставите, подобряват стойката, развиват музикалност и ритмичност, развиват умения за работа в екип, колективност и отговорност. Най – хубавото е, че на фона на всичко това, децата работят в приятна, подкрепяща ги атмосфера и се срещнат нови приятели. Забавляват се!

ВИОЛИН: Наша запазена марка е и работата с корепетитор. Всяка тяхна репетиция е озвучена от жива музика в лицето на акордеониста Георги Илиев. Това им помага да създадат отношение към инструмента, отговорност към живото изпълнение. Усещат, че, за да изпълнят упражнението, трябва да дишат като един, да танцуват като един и че танца и музика са жива материя - те са неразривно свързани и се развиват заедно.

- Какво е закодирано в българското хоро, че така разтуптява сърцата и краката сякаш сами започват да се движат?

ВЯРА: Тропането с крак по земята само по себе си зарежда тялото с енергия. Оттам няма как да останеш равнодушен. Тази растяща енергия се разпространява в цялото тяло и те кара да изпитваш тези усещания.

- Казват, че неравноделният ритъм 7/8 е космически код, а българите сме органично свързани с него, затова сме силни, твърди и уникални…

ВЯРА: Тук може да направим препратка към български изследвания и учения. Например, Петър Дънов изгражда голяма част от мелодиите в Паневритмията върху този размер. Всеки е свободен да направи свои твърдения. Любопитно е обаче, че танцьорите с лекота усвояват размера и умело танцуват на този пулсация .

- Съгласни ли сте с твърденията, че българските народни танци притежават лечебни ритми?

ВИОЛИН: Вяра вече сподели за действието на тропането по земята. В този ред на мисли може да допълня, че танцувайки, човек получава прилив на позитивна енергия. Смятаме, че именно позитивните емоции, породени от забавлението, докато танцуваш, те откъсват от ежедневните грижи и ангажименти. Това само по себе си действа като терапия.

- Българските народните танци заемат сериозно място сред останалите изкуства, създадени са в продължение на много години. Как се променят във времето?

ВИОЛИН: Българските народни танци са едни от най-динамично развиващите се изкуства. Като започнем от мегдана, където най-големите майстори танцьори са изразявали себе си, преминем през първите танцови постановки, когато българските хореографи взимат мегданските танци и ги преработват за сцена и стигнем до днес, когато танцовото изкуство е развито до такава степен, че съчетава в себе си една колаборация от танц, костюм и светлинни ефекти.

ВЯРА: Танцът не търпи застой. Ала колкото и сложни да стават движенията, важното е че, емоцията на изпълнението се запазва. Това е най-ценното.

- Каква е философията на българските народни танци? Ще успеем ли да съхраним това национално богатство?

ВИОЛИН: По-скоро може да се замислим върху това ще могат ли танците да съхранят нас… Отново? Казахме, че те са ни запазили като нация, ала тогава сме били подвластни на други ценности. А дали сега, с тези си разбирания и с ценностите на новото време, танците отново биха ни повлияли така?… Ние вярваме, че ще бъда така!

- Кои хора изпълнявате с особено желание?

ВЯРА: Всяко хоро е толкова специфично, особено носещо своята мистика, история. Как бихме могли да изберем сред тази богата палитра…

- Какви са бъдещите ви планове и мечти?

ВЯРА: Очакваме с нетърпение старта на най-новата ни група за начинаещи на 6-ти март. Винаги се вълнуваме, когато нови хора прекрачват прага ни и стават част от нашето семейство.

ВИОЛИН: От скоро развиваме и рубриката „От раклата на баба“ в нашата фейсбук страница. В нея публикуваме информация за българските танцови образци, хореографите и техните мотивации за създаването на танците. Очаквайте в нея нови, интригуващи публикации лично от хореографите.

ВЯРА: Работим по един голям проект, за който съвсем скоро ще разберете, но държим да бъде изненада. Мечтаем да си построим още по-голяма зала, в която да можем заедно да танцуваме все повече и повече хора.

- Какво си пожелавате на вас, а и на множеството самодейци, които празнуват днес?

ВЯРА: Пожелаваме си здраве! Мечтите ни са смели, само да имаме здравето и творческото вдъхновение, за да ги следваме! На всички самодейци – бъдете горди от призванието си да давате живот на изкуството и никога не си слагайте граници!

ВИОЛИН: Думата самодеец означава само и единствено, че правите това, което обичате, без да очаквате нещо в замяна, а не, че трябва да се задоволявате с посредственото. Творете смело и се забавлявайте!