09
Пон, Дек
20 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Свиленградчани предпочитат мартениците ръчно производство. Търговците отчитат спад в продажбите в сравнение с други години

Честита Баба Марта! Това е един от най-българските празници, на който си наричаме много здраве, щастие, любов, късмет... Ние от "Старият мост" също ви пожелаваме всичко това и нека 1 март ви донесе още сили и надежди за по-добра година!

Днес почитаме "Баба Марта" - един от най-обичните български обичаи с хилядолетна традиция. Свързван с траките, с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров и дори с Орфей, през годините вярването се запазва - мартеницата символизира края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Освен това символизирала и безсмъртието на човешкия дух.

Една от легендите гласи, че първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух през втората половина на 7 в., когато Аспарух преминал р. Дунав и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов. Затова на този ден всеки подарява на близките си мартеници за здраве и сила през годината - бял и червен конец. Докато връзва мартеницата, човек "нарича" с пожелания за здраве, благоденствие и всичко добро, което пожелава на своя близък.

Цветовете на мартеницата носят символиката и магията на древността. Червеният конец е силата, кръвта, слънцето и топлината, освен това червеното преобладава и в българските носии и шевици. Белият конец пък е доброто начало и светлината.

Най-популярното схващане е, че трябва да свалим мартеницата, когато видим щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Според други схващания се носят до 9 март - църковният празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.

Гордост за всеки българин трябва да бъде, че мартеницата е включена в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на Организация на ООН по въпросите на образованието, науката и културата ЮНЕСКО.

Ето защо не ме учуди, когато при нашия репортаж по сергиите в Свиленград отчетохме повишаване на интереса към мартениците собствено производство. Купувачите избират предимно мартенички, които са ръчна изработка, въпреки че цените им са по-високи, споделят търговци. Колкото по-голяма креативност демонстрираш в изработката, толкова повече се увеличават шансовете ти за продажба, коментират те. Именно заради това дори традиционните „Пижо и Пенда“ се предлагат в най-различни варианти.

Кичът, който преобладаваше като тенденция през минали години, сега е сведен до минимум и почти не се забелязват нетипични мартеници. Изключение правят тези, предназначени за децата. Най-често за малчуганите се предлагат фигурки на анимационни герои, светещи човечета и разноцветни значки. Те обикновено са китайски, а цените варират по 1 – 2 лв. Отново хит на пазар са специално оплетени гривни-ленти с името на любим за вас човек. Те се пласират по 2,50 - 3 лв.

Въпреки голямото предлагане обаче търговците отчитат спад в продажбите. Спрямо минали години тази била много по-слаба. Хората нямат пари и купуват само за най-близките, сподели Димитър Малянов. Той се занимава с продажбата на мартеници от десетина години. По думите му преди, като имало заводи в Свиленград, всеки вземал поне по двайсетина бройки, а сега едва 3 – 4. Преди беше по-различно, хората купуваха, спомня си с носталгия друг търговец. По думите му сега се виждали предимно угрижени лица и сякаш се купувало по задължение.