14
Нед, Апр
14 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

С бездействието си при приемането на промените в Закона за защита от домашно насилие 79 народни представители станаха съучастници в побоя или убийството на всяка една от жертвите

21 са жертвите на домашно насилие – 16 от община Свиленград и 5 от Любимец, които са потърсили помощ от фондация „Х & Д Джендър перспективи“ (клон Хасково) през 2022-ра година. Това съобщи в интервю за stmost.info управителят на структурата Петя Петкова.

През изминалата година пък в Съда в Свиленград са постъпили 18 дела по Закона за защита от домашно насилие, като от предходен период (2021 г.) са били останали несвършени 3 дела. През 2022 г. са приключили общо 19 дела от този тип. При 6 от тях искът е уважен изцяло, при едно е уважен от части, а при две е отхвърлен. Десет от делата са прекратени по други причини. Издадени са седем заповеди за защита. Случаите са най-различни. Преобладават обаче жалбите от жени, насилвани от партньора си. Насилниците предимно са образовани хора със среден социален статус.

Това са данните само за оповестените случаи на агресия - статистиката мълчи за проявите на насилие, които остават „заключени“ зад вратата на дома, подчерта Петя Петкова. Ето какво още сподели тя в разговор с наш репортер:

- Петя, в предварителни ни разговор сподели, че жертвите на домашно насилие в Свиленград и Любимец са 21. С какви случаи на домашно насилие най-често се сблъсквате?

- Могат да се обособят в няколко категории - насилие между партньори и насилие върху родители, както и насилие върху и в присъствието на деца. Двама са мъжете, потърсили помощ и съдействие от нас, като насилието е от страна на порасналите им вече деца. Иначе, през изминалата година от свързалите се с нас 21 потърпевши от Свиленград и Любимец успяхме да съдействаме на 11 да потърсят правата си пред Съда по Закона за защита от домашно насилие чрез подготвяне на молби за защита.

- А какво сочат данните на областно ниво?

- През 2022-ра в област Хасково отчитаме ръст на лицата потърсили помощ и закрила, като през Комплексите за социални услуги на „Фондация Х и Д джендър перспективи“ и „БЦДИ-клон Хасково“ за изминалата година в градовете Хасково, Димитровград и Свиленград са потърсили помощ 185 лица, жертви на домашно насилие, 16 от които са мъже, а 36 са били настанени в кризисния център. Трябва да бъде ясно, че държавата не води официална статистика за жертвите на домашно насилие! Но според събрани от неправителствени организации, работещи в тази сфера, всяка трета жена или около 1 000 000 жени, са жертви на домашно насилие.

- Какви са причините? Вербалното или физическото насилие преобладава?

- На първо място семейният модел! Ако едно дете е расло в такава среда, възможността да стане жертва или извършител е над 80 %. Да се замислим в каква среда живеят децата ни и имат ли достатъчна защита от насилие. Факторите пък, довеждащи до ескалация на домашното насилие, са различни: безпаричие, ревност, зависимости / алкохолна, наркотична/, имотни спорове, липса на работа и/или достатъчно средства за издръжка в семейството, разногласия по отношение на отглеждането или възпитанието на децата и др. Скритото насилие - вербално и емоционално, много страшно и не винаги се разпознава от пострадалите. Често насилието се проявява в ограничаване на личната свобода и неприкосновеност. Насилниците, забраняват контакти на пострадалите с родители, приятели, роднини. Има случай, в които пострадалият е принуждаван да напусне работното си място и ежедневието му е изцяло под контрола на извършителя. Често на пострадалия му се вменява вина, търпи лошо отношение, обиди и обвинения, без да съзнава, че това е насилие. Децата, растящи в подобна отровна среда, са най-големите потърпевши.

- Не малко са жертвите на домашно насилие, които се страхуват или срамуват да се оплачат и потърсят помощ. Какво би ги посъветвала?

- По-страшно е да останеш и да търпиш насилието отколкото да потърсиш помощ. Пътят на осъзнаване не е лесен, но при всички случаи е по-добре да бъде прекратен този цикъл на насилие, колкото е възможно по-скоро. Няколко са причините, според мен, които карат жертвите да стоят в ситуация на насилие. На първо място, е страхът от неизвестното - какво ще се случи, ако се разделят, как ще продължи живота си, как ще се справи с всичко. На второ място, това е срамът, унижението от случващото се. На трето място, в повечето случаи на семейни двойки или съжителстващи такива след извършени актове на насилие отношенията се променят за определен период. Насилникът излиза от тази си роля и се превръща в любящ, загрижен и всеотдаен партньор. Обикновено следва определен цикъл, като след всеки акт на насилие следва акт на сдобряване, т. нар. „меден месец“ и това много обърква жертвата и й пречи да взема адекватни решения. При всички случаи обаче насилието не трябва да се премълчава и да се търпи. За него трябва да се говори открито, като за това в голяма степен помагат както различни кампании, така и медиите, които поставят темата. Трябва да се търси квалифицирана помощ, което е и първата крачка към овластяването на жертвата, а от там и към прекратяване на насилието.

- Колко често жертвата се връща при насилника?

- Не се води такава статистика и с точност не може да се каже, но са повече случаите, при които се връщат при насилника си, но вече с разликата, че знаят при какви условия могат да получат защита, получили са такава, по-уверени са, че могат да владеят живота си. Важно е да има рехабилитационни програми за тези жертви. Паралелно, учейки извършителя да не упражнява насилие, трябва да учим и жертвата как да излезе от тази роля. Процесът трябва да е двустранен, защото в противен случай вероятността тя да се върне в тази връзка и насилието да продължи е голям. Така не помагаме на никого.

- Има ли търпимост към домашното насилие у обществото?

- По мое наблюдение – да, но с годините се наблюдава все по-малък толеранс към него от страна на обществото. Това се доказва много често от появата в центровете на добри хора, които не са пострадали, но знаят за нас и искат да помогнат на други хора. С всяка изминала година се наблюдава увеличение на хората, които търсят помощ, което в случая е двузначно - от една страна насилието се увеличава, а от друга - нетърпимостта към него намалява. Но в сравнение със западните общества има какво все още да се желае, тъй като обикновено домашното насилие остава скрито и няма как да се помогне на жертвата, ако тя самата не потърси помощ. Като цяло мисля, че обществото реагира адекватно - провеждат се редица кампании, хората са все по информирани за правата си, предприемат се и редица инициативи с цел всички ние да бъдем по чувствителни към този проблем.

- Как самите ние може да помогнем на човек, който видимо е тормозен у дома?

- На първо място – да му дадем информация. По възможност да го насочим към центрове, където предлагат такъв тип услуги. Но в никакъв случай да не го пресираме да взема решение, ако той самият не е готов. Понякога е достатъчно пострадалото лице да има информация за това, че има начин да спре насилието и да ни потърси, когато е готово. Не трябва да забравяме, че между нежеланието да направиш нещо и страха да го направиш има голяма разлика. От нашия опит мога да кажа, че водещ е винаги страхът от рецидив на насилието и дори от летален край за жертвата. А случаите на убийства при домашно насилие започнаха да стават много, да се превръщат в ежедневие. Ако чуваме, че се случва насилие в дома на нашите съседи или някой има нужда от помощ, разбира се, задължително следва да позвъним на тел. 112 – понякога това дори може да спаси живота на жертвата, а и в много от случаите е единственото доказателство на адвокатите пред съда. В никакъв случай не бива да се саморазправяме с извършителя на насилието.

- Фондацията има и офис в Свиленград. Как работите с местните служби – полиция, съд, община?

- Офисът на фондацията в Свиленград се намира на ул. „България“ №51. Консултациите с юрист за пострадалите са безплатни! Всеки, който има нужда, може да ни потърси и да си уговори час за консултация на тел. 0877/220 655 -адв. Милена Славова. Работим в добро сътрудничество и координация с всички институции в района. Голяма част от лицата, потърсили помощ, са насочени от страна на полицията. Представители на съд, полиция и общини взеха участие в създадения от фондацията Координационен механизъм за жертви на домашно насилие в област Хасково - създаден в края на 2021 година, който има основна задача да обедини всички институции в помощ на пострадалите и е под егидата на областния управител на Хасково.

- През изминалите дни се вдигна доста медиен шум около Закона за защита от домашно насилие, който влезе за разглеждане в Парламента. Според Вас, като специалист, достатъчно адекватен ли е той, или трябва да се поработи върху подобряването му?

- Да, много дискутирана тема напоследък. В сегашния си вид този закон урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане. Действащият ЗЗДН не е лош, но има нужда от доста промени, които бяха вкарани за гласуване в НС на 27 януари тази година. За съжаление, безкрайният политически популизъм попречи приемането им в края на поредното Народно събрание и то на фона на поредното убийство на 31-годишната жена от Варна, убита и хвърлена в септична яма от нейния партньор. Случайно или не в деня на внасянето му - на 25 ноември 2021 г., също друга жена, майка на две деца, беше убита от вече бившия си партньор в Пловдивско. Днес (б.ред.:31 януари), когато разговаряхме с вас, стана ясно, че домашното насилие взе още една жертва – възрастна жена от Враца. Резултат на отказа на властимащите да приемат промените в ЗЗДН.

Според Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие член 5 – Задължения на държавата и дължимата грижа, гласи:

1. Страните следва да се въздържат от всякакви актове на насилие над жени и да следят за това държавните органи, длъжностни лица, служители, институции и други лица, действащи от името на държавата, да действат в съответствие с това задължение.

2. Страните предприемат необходимите законодателни и други мерки за упражняване на дължима грижа по предотвратяване, разследване, санкциониране и обезщетяване на обхванати от настоящата Конвенция актове на насилие, извършени от недържавни участници.

Привидно всички народни представители бяха срещу насилието, но повечето от половината, застанали на трибуната на 27 януари, говориха срещу законопроекта и неговите възможности да спре насилието. Всъщност всички говориха много емоционално, но почти никой не говори по текста на закона и предложените промени. 65 гласа против и 14 въздържали стигнаха, законът да не бъде приет на първо четене и почти толкова отсъстващи от заседанието. Това е ужасяващо! 79 народни представители, като съучастници чрез бездействието си, невежеството си и нехумаността си в убийството на всяка жена, в побоя над всяка жена и дете, в адския живот на всяка жена и дете в ситуация на домашно насилие. Пуснете си записа от Народното събрание – 27 януари 2023 година 16 ч. Гледайте ги, ако искате да видите с каква енергия скачаха настървено да говорят срещу законопроекта. Гледайте ги, за да видите кой ни управлява. Гледайте ги, ако искате да видите кой защитава извършителите на насилие. Гледайте ги, ако искате да знаете, какво жалко явление са тези законотворци! А иначе всички твърдяха, че са срещу домашното насилие! По принцип само! По време на целия дебат бяха гнусно оплювани неправителствените организации в страната, лицензирани доставчици на социални услуги според действащото българско законодателство и единствените такива в страната, които предлагат специализирани услуги за жертви и извършители на домашно насилие. За съжаление и по принцип стана ясно на всички ни, че животът на жените и децата в България не струва абсолютно нищо! До кога? Още колко жени и деца трябва да бъдат убити за да разберем, че нещата трябва да се променят? Колко?! Колко струва човешкия живот за народните представители!? Със сигурност нито една стотинка, на фона на цената за всички нас, за поредните избори!