Не за пръв стихове на Веселка Стилиянова са удостоени с награда
Специална награда и поощрителна грамота за участие от Международния конкурс за поезия "Огърлица от разЛОМени слова" спечели екскурзоводът към Общинска администрация - Свиленград - Веселка Стилиянова. Това за нея е поредното признание от поетичен конкурс.
,,Поетичния форум бе организиран от Съюза на българските писатели, Община Лом, Агенцията за хора с увреждания, Дружество ,, Будители,, - Област Монтана. Специалната награда ,, Кирие,, /Японска хартиена графика/е осигорена от художничката – дизайнер инж. Лидия Христова от Враца, а поощрителната грамота е от д -р Георги Гаврилов – кмет на община Лом.
Стихотворението ,,За майка ми,, на Веселка Стилиянова – Никова, която също е от Лом, бе отличено сред 261 творби на 87 автори от цяла България и чужбина. По думите на председателя на журито на културния форум – Юлий Йорданов, който е и член на Съюза на българските писатели - ,,Конкурсът няма аналог в цяла Европа, а може би и в целия свят. Целта е да даде възможност за изява на хората с увреждания и тези, които им съчувстват, и с творчеството си се стремят да облекчат техните страдания, чрез проявите си на хуманизъм". Организаторите имат желанието конкурсът да продължи традициите в поезията, вдъхновени от хуманизма, любовта към България, спомените за детството, стремежа към красота в живота във всички нейни форми и проявления. Фактът, че сред стиховете на участниците в конкурса освен от България са присъствали и произведения на автори от Чикаго (САЩ) и Кипър сочи, че мисията на организаторите е изпълнена.
Творбите на отличените автори са публикувани в самостоятелен сборник – книгата ,, Огърлица от разЛОМени слова 2021,, .
За мен тази награда е второто нещо, което ме направи щастлива през тази 2022 г., като първото е раждането на сина ми Димитър и сватбата със съпруга ми Иво, сподели Веселка пред stmost.info. "Аз самата уважавам такива конкурси и затова реших да участвам. Стихотворението, с което бях отличена "За майка ми" е в памет на майка ми Маргарита Илиева, която страдаше от диабет, преживя мозъчен инсулт и си отиде от този свят през 2019 година от белодробна емболия. Иначе, участвах с три творби, като втората е "За баща ми" в памет на баща ми Илия Илиев, който не страдаше от никаква установена болест, но си отиде внезапно през 2003 година от сърдечен инфаркт. Третата творба, която изпратих за конкурса, бе "Дунав". Това, което искам да споделя с читателите ви, е че изцяло споделям мнението на председателя на конкурса Юлий Йорданов, който казва, ,,Всичко тленно на този свят е временно, а нетленното /книгата/ е вечна и ще остане и след нас,, , само бих добавила, че поезията освен всичко останало и възпитава у човека специални ценности на характера", каза Веселка.
Публикуваме и стиховете, впечатлили журито на "Огърлица от разЛОМени слова":
ЗА МАЙКА МИ
След дни броени във леглото
успя да станеш на крака,
така със болестта коварна
започна нашата борба.
И с малко сълзи, малко смях
за живота ни безценен
успяхме да изтръгнем
още малко време.
Така летяха дните,
но ти не се предаде
и даже на инат
още щастие ни даде.
Всеки делник, всеки празник,
таз душа се силно бори.
Така във времето жестоко
успяхме да се справим
с тези мъки и неволи.
И спомени във мен нахлуват
за музиката и за теб
как дунавско хоро се чува
от прозорците навред.
Как оркестър духов,
те накара да застанеш най - отпред.
Как пищни фойерверки,
небето озариха,
и чаши със пенливо вино,
стаята ни озвучиха.
За силата във теб тогава,
че в миг изнесе тез слова:
“Да ни е честита новата година,
да сме живи, да сме здрави
и все така в домът ни бащин
да си казваме наздраве !”.
В памет на майка ми Маргарита Илиева Илиева /27.07.1960г. - 01.01.2019г./, която страдаше от диабет, преживя мозъчен инсулт и си отиде от белодробна емболия. Поклон пред светлата ѝ памет!
ЗА БАЩА МИ
Един живот нестига
да опишем нашия във книга.
И толкова жертвоготовност
и толкова човешки труд.
И толкова любов безценна
и щастие за твоя сметка.
Така семейство ти създаде
и бъдеще ми подари.
А, с добротата ти безкрайна
детството ми озари.
И изконната оценка
във бащиния ти завет:
“С истина и справедливост
да срещам дните си напред !”.
В памет на баща ми Илия Стилиянов Илиев /12.12.1953г. -13.12.2003г./, който нестрадаше от никаква установена болест, но си отиде внезапно от сърдечен инфаркт . Поклон пред светлата му памет!
ДУНАВ
Летен вятър, косите разпилява,
нежен полъх, вълните олюлява.
Дъхът познат на старата река
усещам чак през тучните поля.
Дори след толкова години
все същия си, Дунав сини.
И лекичко сега пристъпвам
във водите ти прохладни
и тайничко ще ти призня,
че щом се цяла потопя
в миг променя се света.
Щом плувам в теб изчезват
и грижи и тревоги,
и на брега излизам
съвсем със сили нови.
Стар спомен се във мен докосва,
че всеки който те съзрява завинаги се омагьосва.