Окръжният съд в Хасково вдигна сумата по мярката “Парична гаранция”, постановена от свиленградските магистрати, на бащата, обвинен в насилие над директора на ДГ “Радост” Тодорка Хърсева. 44-годишният Красимир Вучков се сдоби с обвинение на 22 ноември.
От събраните до момента доказателства е изяснено, че на 15 ноември около 13:20 ч. той заедно с 3-годишния син и майка си отишли в детската градина в Свиленград, която момчето посещавало. Там били посрещнати от помощник-възпитателка. Възникнал спор дали на детето е била поставена инжекция без разрешение на родител. На мястото пристигнала и директорката Тодорка Хърсева. Тя обяснила на бащата, че в детската градина не са били поставяни инжекции на децата. В този момент Красимир Вучков се обърнал към нея и нанесъл удар в областта на лицето й. Вследствие на това директорката паднала на земята, а по-късно е установено, че в резултат на това е получила фрактура на тазобедрена става.
От своя страна Красимир Вучков отрича да е имало такъв инцидент и казва, че няма причина да се саморазправя с ръководството на градината. Той отишъл само да поговори и получи отговори от ръководството. “Не съм удрял жената и не съм отправял никакви обидни думи към нея. Жената не беше на земята, беше права. Говорихме, а след това дойде линейка и я изкараха през задния вход. Дали може жена на 55 години със счупен таз да е права?”, коментира бащата пред една от националните телевизии. По думите му, детето му е било удряно и инжектирано в градината, което пък от ръководството категорично отричат.
Въпреки твърденията си бащата бе задържан на 22 ноември за срок до 72 часа. Държавното обвинение поиска Красимир Вучков да остане под стража, но Районният съд в Свиленград отхвърли искането и освободи мъжа под парична гаранция от 1 000 лева. Прокуратурата протестира решението на по-горна инстанция.
Окръжният съд, след като разгледа жалбата, прецени, че са правилни изводите за наличие на обосновано предположение, че Красимир Вучков е извършил деянието, за което е образувано досъдебното производство. Съдебният състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не се установява съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. За извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 10 години. За вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ е необходимо да бъдат налице и другите законови условия за това - установена по делото опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Установява се, че обвиняемият не е осъждан към настоящия момент, живее в едно домакинство с малолетния си син и възрастната си майка. Твърди, че е единствен родител, който се грижи и отглежда детето, както и полага грижи към своята майка. Има настоящ адрес в Свиленград, на който пребивава и трайно живее. Лицето има трудова заетост, от която получава доходи. В този смисъл съдът намира, че към настоящия момент няма опасност от укриване или извършване на престъпление. От друга страна, въззивният съд констатира, че определеният от районния съд размер на мярката „гаранция в пари“ от 1000 лв. е недостатъчен, за да гарантира провеждането и приключването на процеса в разумен срок, включително чрез регулярното участие на обвиняемия в него. С тези съображения съдът прие, че гаранцията в пари следва да бъде в по-голям от определения размер, за да има възпиращ ефект спрямо обвиняемия от укриване, и като взе предвид данните за имуществото му състояние прецени, че гаранцията в пари следва да бъде увеличена в размер на 2000 лв.
Определението на Окръжен съд – Хасково е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Снимка: taran.news
