29
Чет, Фев
23 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Библиотеката в Свиленград може да се похвали с книги, които малко библиотеки в България притежават

Както по-рано днес ви информирахме, в Деня на народните будители ще ви срещнем с хора, които спокойно могат да нарекат себе си съвременен будител. Един от тях е библиотекарката Дарина Костадинова. Тя има бакалавърска степен по българска и френска филология и магистърска - по библиотечно-информационни науки. В общинската библиотека в Свиленград работи от почти 8 години:

- Дарина, защо реши да станеш библиотекар? Какво ти носи тази професия? Има ли нещо, което не си очаквала, когато започна работа в библиотеката?

- От дете обичам да чета, а и си падам малко интроверт, така че библиотечната професия обединява тези ми две черти – повече книги и по-малко хора. В началото и аз, както и повечето хора, които нямат близък контакт с библиотечната работа, предполагах, че работата ми ще е свързана с раздаване на книги и подреждането им по стелажите. Мислех, че библиотекарите имат най-хубавата работа, защото разполагат с много време за четене. Е, действителността се оказа съвсем различна. Има твърде много писмена работа, свързана с обработката на нови книги, бракуването на физически изхабени, писане на проекти, доклади, планове и отчети. За съжаление, сега имам много по-малко време за четене, отколкото би ми се искало.

- Колко читатели има Общинската библиотека, на колко години е най-малкият от тях и на колко най-възрастният? С какво привличате нови посетители?

- Към момента читателите на библиотеката са 840, като най-малките ни са на 3 години, а най-възрастните активно четящи са мъж на 86 г. и жена на 85 г. Решението на даден гражданин да се запише като читател на библиотеката е лично мотивирано – регистрират се доста студенти, новите книги също привличат читатели в библиотеката. Организираните културни мероприятия обикновено се посещават от постоянна аудитория. Интересно е,че сградата привлича много чужденци, които по една или друга причина посещават града ни. Покрай празника на града, например, гости от Турция разгледаха изложбата, посветена на Балканската война.

- Какви редки и ценни издания притежавате? Колко книги наброява фондът на библиотеката?

- Поради историческите обстоятелства градската библиотека не разполага с особено голяма колекция от редки и ценни издания, но можем да се похвалим с първите издания на редица известни произведения, сред които романите „Под игото” и „Нова земя” от Иван Вазов с илюстрации от Иван Мърквичка, Йозеф Обербауер и др. известни художници. Библиотеката разполага също с първите издания на военните разкази на Йовков, първо издание на поетичния сборник „Вечната и святата” и разкази от Елин Пелин с автограф от автора. Притежаваме и второ издание на т.нар. Цариградска библия – първата библия на новобългарски език. Сред важните притежания на библиотеката са и първото и последното хартиено издание на томовете на Енциклопедия Британика, с които малко библиотеки в България могат да се похвалят. Колекцията от редки и ценни издания се съхранява при специален режим и достъпът до нея е ограничен.

Фондът на библиотеката наброява близо 66 700 тома, като над 70% от него е на свободен достъп, т.е. разположението му в читалните и заемните зони позволява на читателите директно да използват интересуващите ги заглавия. За последните пет години от преместването ни в новата сграда фондът е нараснал с близо 4000 тома, благодарение предимно на финансирането на Министерството на културата и дарения от граждани. Поставихме началото на чуждоезикова колекция с художествена литература, която включва произведения на английски, френски, немски, руски и гръцки език.

- Какви са твоите наблюдения, четат ли младите хора от „поколението Z“? Според някои учени това поколение е най-умното от всички предишни поколения назад до 1945 година… Наричат ги „дигиталните деца“, защото буквално „живеят“ с технологиите. Но… има ли място за книгата в живота им?

- Владеенето на новите технологии изисква добро ниво на четивна грамотност, а резултатите на Програмата за международно оценяване (PISA) сред българските ученици ни поставя на 54-то място сред 77 държави. Сърфирането (от англ ез. „плъзгам се”) в интернет не е непременно показател за дигитална грамотност, така както познаването на буквите не е индикатор за четивна грамотност. Четенето на публикации в мрежата се характеризира с фрагментарност, минимална концентрация и все по-трудно разбиране на писмените текстове. Както във всяко поколение, и тук има деца, които са изключително умни. И ми прави впечатление, че те са активни читатели, въпреки че за разлика от предходните поколения предпочитат електронните книги. За съжаление, по-голяма част от младите хора (и не толкова младите) не четат.

- Представи си, че имаш пред себе си нечетящо дете от проблемна среда. Ако го спечелиш на страната на книгите, то може да промени живота си из основи. Как ще оползотвориш своя шанс?

- Въпреки че работя с книги не мисля, че четенето е някаква панацея, както напоследък се опитват да ни го представят. На едно нечетящо дете от проблемна среда четенето му е най-малкия проблем. Случвало се е в библиотеката да идват за първи път деца, които са по-притеснителни, едва ли не в очите им се чете ужас, сякаш библиотеката е някаква ужасяваща вещерска институция. В такива случаи на първо място се опитвам да внуша на детето, че ние сме приятели, че в библиотеката се идва за удоволствие, а не по задължение. Подобна е ситуацията и при нечетящо дете от проблемна среда – първо на детето трябва да му се създаде усещане за сигурност и едва по-късно да се търси начин да се събуди интересът му към книгите. В голяма част от детската литература героите са от проблемна среда (например „Матилда” от Роалд Дал) и ако детето се насочи към книга, сходна с неговата житейска ситуация, то ще разбере, че и на другите се случват такива неща и ще почерпи психологическа подкрепа. Аз лично не вярвам, че книгите могат да преобърнат нечий живот. Но един човек може. Дори това да е библиотекарят от градската библиотека.

- Какво е важно, за да се развива подобна структура напред и да намира нови и нови полета за изява и трансформация, особено в контекста на дигиталната ера?

- Мисля,че както във всяка една сфера, и за развитието на библиотеката от ключово значение са два основни фактора – финансовият и човешкият. Дори човешкият фактор е по-важен според мен. Защото, когато в библиотеката работят необходимият брой специалисти, очакванията и нуждите на потребителите и гражданите ще бъдат задоволени в по-висока степен. Когато говорим за трансформации, особено свързани с дигиталните технологии, приоритет за всяка една библиотека е дигитализирането на местния периодичен печат, понеже вестникарската хартия е с относително кратък живот, а и библиотеките често разполагат само с по един брой от дадено периодично издание и ако то бъде повредено или унищожено, информацията, която носи се губи безвъзвратно. Дигитализирането на местния печат ще даде възможност за свободен достъп до информация, без опасност тя да бъде унищожена. Същото важи и за некнижните носители на информация, каквито са снимките и картичките. В този контекст следващата стъпка в дигиталната трансформация на библиотеката е създаването на отдалечен достъп, т.е. изработване сайт на библиотеката, който би позволил на всеки заинтересован от всяка точка на света да ползва дигитализираните периодични издания и фотографски материали. Закупуването на библиотечен софтуер и интегрирането му в сайта би позволило на читателите да проверяват за налични заглавия във фонда на библиотеката. Всички тези дейности изискват специалист със съответното образование, така че отново се връщаме към значимостта на човешкия фактор.

- Коя е твоята любима книга и кое ти харесва в нея?

- Когато имаш цяла библиотека на разположение е трудно да говориш за любима книга. Работата ми налага да чета различни жанрове, за да консултирам адекватно читателите. С удоволствие чета всичко, стига стилът на автора да ми допада. Вярно,че с годините наблягам повече на развлекателната литература, отколкото на сериозната световна проза, но както е казал един мъдър човек: „Преди четях, за да уча; сега чета, за да забравя.” И за да отговоря конкретно на въпроса ти – последната книга, която ме впечатли, е на Хенри Дейвид Торо – „Уолдън или живот в гората”. Книгата е автобиографична с есеистичен характер и въплъщава напълно собственото ми разбиране за нуждата от простота в живота. Авторът застъпва тезата, че трябва по-често да оставаме насаме със себе и своите мисли, да гледаме повече навътре, отколкото навън, да се стремим към духовно, а не към обществено израстване.

- На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. Може ли да кажем, че библиотекарите са съвременните будители, защо?

- Всеки един от нас може да бъде будител. Ако вдъхновява към родолюбие, към опазване и отстояване на българските ценности и традиции, уважение и съхранение на българския език, то той е един съвременен будител. В този ред на мисли, библиотекарите като пазители на писаното слово и съхранената писана родова памет също могат да бъдат определени като будители.

- Работиш в библиотеката вече почти 8 години. Кой е най-важният момент от нейното развитие през това време?

- Преместването в новата сграда, естествено. Като се започне от създаването на концепцията за интериора и отделните библиотечни зони, закупуването на мебелите и преместването на книгите, което нерядко беше свързано с много нерви и работа до тъмно и през почивните дни, още повече,че ни притискаха срокове и се стигне до момента, в който Свиленград има едно приятно място на брега на река Марица.

- Кои са основните предизвикателства пред библиотеките днес?

- Липсата на регулярно финансиране за библиотечни дейности и недостигът на квалифицирани специалисти са двете основни предизвикателства пред повечето български библиотеки. Бързият растеж на цените на книгите налага преразглеждане на това перо от бюджета. Една много хубава инициатива е програмата на Министерството на културата за обновяване на фондовете. Благодарение на нея нашата библиотека си набавя нови книги през последните три години.

- И за финал… Какво би променила в сегашните библиотеки и как би описала библиотеката на бъдещето?

- Всяка библиотека е различна, което се определя от нейните функции и хората, които обслужва. Дори сегашните библиотеки не са еднакви – дейността на регионалните библиотеки, например, е много по-разнообразна, предлагат повече услуги, отколкото една общинска библиотека, но това е съобразено с профила на библиотеката.

Как бих описала библиотеката на бъдещето? Думата „библиотека” означава „книгохранилище”, което индикира нейната същност и дейност. Напоследък, особено на Запад, се наблюдава едно изместване на същинската библиотечна дейност. Във Франция, например, много библиотеки вече са медиатеки, т.е там човек може да гледа филми, да прави звукозаписи и да използва медии, различни от книгата. Харесвам концепцията на скандинавските библиотеки за социалната значимост на тези културни институти. Скандинавските библиотеки са места за социални контакти на общността – доброволци четат регулярно приказки на деца от различни възрастови групи, функционират разнообразни читателски клубове, цели семейства се отбиват през почивните дни в библиотеката. Интересно е, че в някои библиотеки служителите приключват работния си ден в 17,00 часа, а библиотеката работи до 22,00 часа. Всеки гражданин се чувства отговорен за библиотечното имущество, защото знае,че то е платено с неговите данъци. Много би ми се искало в бъдеще и свиленградската библиотека да е пълна с млади хора, които дебатират, четат и обсъждат книги; ученици, които подготвят домашните си; хора на средна възраст и по-възрастни, които с удоволствие посещават местния читателски клуб, където разговарят за литература и се подкрепят със сгряващи напитки.

Моята представа за библиотека на бъдещето е библиотека на хората, тя е място за социални контакти, за създаване на нови приятелства, за самообразование и лично усъвършенстване.