Денят на народните будители възниква в трудното време на духовна разруха след Първата световна война. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите. Днес повече от всякога имаме нужда от такива хора – будители, които да съхраняват българския език, фолклор и култура и да ги завещаят като непреходна ценност на идните поколения. Един такъв съвременник, който е запазил българското у себе си повече от мнозина българи, е Толга Гелди от Турция.
Инструктор по български народни танци вече 20 години
Толга е роден през 1976 година в Истанбул в семейството на изселници. Майка му е татарка от Ловеч, а баща му е от Скопие – Прилеп. „Дядо ми е изселник от бивша Югославия, който идва в Турция през 1956 г. Повечето ми братовчеди все още живеят в Македония. Роднините ми по майчина линия пък са в София“, разказва Толга, който вече 20 години е инструктор по народни танци. Бил е хореограф в Център за обществено образование Зейтинбурну, Център за обществено образование Арнавуткьой, Център за обществено образование Бакъркьой, Центрове за обществено образование Байрампаша и Едирне (б.ред. Одрин), община Багджилар, община Кючукчекмедже и разни летни спортни училища. Съвсем наскоро пък отвори своя собствена школа „Толга Гелди Балкански народни танци“ в Одрин.
Запалва се по танците още от съвсем малък
„В района, в който живея в Истанбул, на сватби се играят народни танци, много сходни с българските, предвид балканската ни разположеност. Когато бях малък, исках да играя с големите, но понеже не знаех хората, те не се интересуваха от мен и не ме искаха при тях“, спомня си той с усмивка. Отблъскването от по-възрастните всеки път го разстройвало и ядосвало. Ето защо още тогава си дал обещание един ден да танцува по-добре от всички тях. „По-късно народните танци станаха моя страст. До 20-те си години играх от всеки регион на Турция в много клубове. Имах учители, които танцуваха балкански хора. Гледайки ги ставах все по-любопитен за балканските народни танци. Докато проучвах и опознавах техните движения, интересът ми към българските народни танци се засили. Имаше нещо, което ме привлече, и исках да науча, изиграя и визуализирам по възможно най-добрия начин. Така лека-полека напредвах по този път и се усъвършенствах. Харесва ми да играя, щастлив съм и искам всички да изпитат това щастие“, разказва Толга.
Един съвременен будител
Любовта и пламъкът в очите му, когато разказва за българските народни танци, са толкова ярки, че няма как да не запали събеседниците си. Ето защо смятам, че Толга е истински съвременен будител. Питайки го дали той самия се чувства такъв, отговорът му бе положителен. „Народните будители са били хора, които са съхранили и запазили българския дух и ценностите векове наред. Инструкторите по народни танци, всъщност, допринасят за запазването на ценностите и поддържането на този дух жив, като развиват естетическите аспекти, креативността и способностите на учениците чрез танци, като поддържат живи местните, регионалните, националните и международните танцови култури. Защото човек, който е отчужден от себе си и от собствената си култура, е отчужден и от собствената си душа. Човек, отчужден от душата си пък, също не може да се разбере със себе си. С нещата, които правя аз и хора като мен, спокойно можем да се считаме за „народни будители“ по отношение на това, че позволява на общностите да се свържат със собствената си същност и култура. Бих искал да ви благодаря за отделеното внимание към мен и моя екип и бих искал да използвам възможността да ви поздравя за 1 ноември, „Деня на народните будители“. Да почиват в мир душите на будителите, оставили златни следи в българската история“, споделя Толга.
Инструктор по танци в клуб „Тракия“ към българската църква в Одрин
През 2016 г. Гелди става инструктор по танци в клуб „Тракия“ към българската църква в Одрин „Свети Георги“. Идва тук от Истанбул заради обучението на сина си. Запознава се със свещеника в храма Александър Чъкърък и съпругата му Мария. До скоро е хореограф в клуб „Тракия“, сформиран от Мария Чъкърък с подкрепата на църквата и Генералното консулство на България. „Имахме български и турски ученици. Средната възраст бе 45-50 г., като по-голямата част бяха жени, а от време на време идваха и мъже. Репетирахме веднъж седмично. Работата ни преди пандемията беше много натоварена. След това дойде Ковид вълната и преустановихме събиранията. Участвали сме в много фестивали в Турция и България. През 2018 г. спечелихме първа награда за хореографско оформление на Фолклорния фестивал в Несебър. Редовно се включвахме и в международния фестивал „Песни и танци без граници“ в Свиленград. Много се радвам, че имах такава възможност в Едирне и че пътищата ни се пресякоха с отец Чъкърък и съпругата му Мария. Използвам случая още веднъж да им изкажа своята благодарност за доверието им към мен. За мен бе страхотно удоволствие 6 години да играя български хора в Едирне“, разказва Толга. Той споделя още, че не липсват и проблеми. „Трудно намираме свободен салон, където да тренираме. Не срещаме достатъчно подкрепа по този въпрос. Липсата на пространство също ни пречи да сме с повече ученици. Въпреки трудните условия, продължаваме да играем, преподаваме и поддържаме народните танци живи“, казва Гелди.
Магията на българските народни танци
На въпросът ми „В какво се крие магията на българските народни танци?“ Толга отговори кратко, но думите му казваха всичко – „неизчерпаема сила и магическо въздействие“, успели да съхранят духа на българите през вековете. „Силно съм впечатлен, че напоследък много млади хора у вас се увличат по народните танци, което може да има само ползи. Когато се хванеш на хорото, ти си ръка за ръка и рамо до рамо с хората до теб. Усещаш тази тълпа като цяло. Дишаш със същия дъх като другите, които имат еднакви с твоите страст, вълнение, време и емоции, всички отдадени на народните танци. Човек, който не се е докосвал до тази магия, няма как да разбере думите ми. Контактите, които имате с други хора, също са много хубави. Създават се изключително добри приятелства, действа обединяващо. Има положителен ефект върху душата, осигурявайки чиста енергия и емоция“, все със същия плам разказва Толга за българските народни танци. „Вашият фолклор е пълен с ентусиазъм, народната ви музика е страхотна. Тази уникална хармония отсъства в повечето музика. Игрите и вашите песни не са просто забавление, те се превръщат в истинска страст с времето. С една дума, достига до дълбините на сърцето и въздейства на човека. Това кара много хора да бъдат очаровани от българския народен танц напоследък“, казва още Гелди.
Творчески планове за 2023 г.
Както вече писах по-горе, Толга напуска клуб „Тракия“ преди няколко месеца. Сформира своя школа за балкански народни танци, която ще стартира работа през ноември. Като цели за 2023 г. си поставя още повече да популяризира танците и да завладее с ентусиазма си хора от 7 до 70-годишна възраст, а защо не и по-възрастни. Всеки, който иска, може да танцува, казва Толга. Важното е културните ценности да бъдат още повече разпространени и защитени чрез популяризирането им, заключава той.
