114-годишнината от Незавикимостта на България бе отбелязана в Свиленград с поднасянето на венци и цветя на паметника на загиналите във войните и свободата на отечеството. Почит бе отдадена от името на Общинския съвет, Общинската администрация, политически партии, дружества, училища, граждани. Слово произнесе Стефан Димитров, учител по история и гл. ас. д-р към Института за исторически изследвания към БАН.
На днешния ден през 1908 г. е обявена Независимостта на България. По този начин страната ни отхвърля васалната си – икономическа и политическа, зависимост от Османската империя, която й бе наложена от големите европейски държави с Берлинския договор 1878 година. А това издига и престижа на българския княз – Фердинанд I, който приема титлата „цар“.
Още едно българско дело, след Съединението през 1885 г., подготвено с голям плам от българските политици, което в онзи момент успява по най-добрия начин да се възползва и обтегнатите международни отношения между Великите сили.
Отхвърлянето на османската зависимост от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. Това пък предизвиква една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война. Но пък оставя по на заден план случилото се в България.
Неразбирателството и преследването на своите цели от Великите сили прави много по-лесно признаването на Независимото Царство България, което се случва през пролетта на 1909 година.
Берлинският договор постави Княжество България във васално положение спрямо Османската империя. Разпокъсването на страната ни на две части затрудняваше изключително много икономическото развитие и ограничаваше възможности за контакти в международните отношения. Заедно с това, този договор задължаваше българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя. Той пък налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и забавяше развитието на българското вътрешно производство. По тези причини след Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на Независимост.
Благоприятните международни условия за това настъпват през лятото на 1908 година. Тогава в Османската империя избухва Младотурската революция, вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария пък се кани да анексира Босна и Херцеговина.
По железопътните линии Мустафа паша (Свиленград) – Белово и Търново-Сеймен (Симеоновград) -Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и в началото на септември конфискува линиите, които са собственост на компанията на Източните железници. Това, както и инцидент от края на август, при който българският официален представител в Цариград - Иван Ст. Гешов, е демонстративно пренебрегнат от османските власти при честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, води до влошаване на българо-османските отношения. Под натиск да върне конфискуваните жп линии, на 16 септември правителството на Малинов се отказва от опитите за предварително разбирателство със султана и решава да отхвърли едностранно сюзеренитета му. При това без да съгласува намеренията си с Великите сили – гаранти на Берлинския договор.
В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I, който е бил в чужбина, на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към старопрестолния град Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за Независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. В църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново. Княз Фердинанд I приема титлата „цар на българите“. Мястото за прочитане на Царския манифест, с който се прокламира Независимост, е символично. В Търново е прокламирано възстановяването на българската независимост от Асеневци на 26 октомври 1185 година. Предполага се, че това е станало именно в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ и тогава е прогласено възстановяването на Българската държава. А с прочитането на манифеста на това място се е целяло и да се подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска държава.
С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
