Забраната отпадала само за традиционния панаир на християнския празник „Света Богородица“ на 15 август
Имало е времена, в които свиленградчани можели да отиват в Любимец само с паспорт. Това било в годините, когато след Берлинския договор Свиленград е оставен под турска власт, разказват архивите.
Въпреки границата свиленградчани обаче прескачали до Любимец , особено тези, които имали т. нар. двувластни имоти. Доверени лица вземали български вестници, които се предавали от ръка на ръка на грамотни и изпитани младежи. За тази “контрабанда с български вестници и брошури, особено с песнопойки“, пише в спомените си родения в Свиленград Георги Василев, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. , секретар на Одринския окръжен революционен комитет.
На 15 август, празника Св. Богородица /по стар стил/ обаче свиленградчани се ползували с правото да отиват без паспорт за традиционния събор в Любимец. На този ден през 1895 г. родолюбивият учител Петър Митев минал с множеството през границата и не се върнал в Свиленград. Поради това, че вече бил под засилено наблюдение на властите, се преоблякъл в селски дрехи. Заедно със съмахленеца си Димо Казаков, който също емигрирал, влезли във връзка с родолюбците във Варна и основали в Любимец дружество „Странджата”. По-късно Петър Митев става пръв председател на читалищното настоятелство в Любимец, историята го помни като един от достойните борци за освобождение на Одринска Тракия.
Чак през 1929 г. Любимец се сдобива с черква „Свето Успение Богородично“. 
Християнската обител е изградена в стила на неовизантийската традиция. Стенописите са дело на художниците Николай Ростовцев и Александър Сорокин, рисували икони в много църкви и манастири у нас. Архиерейският трон е дело на резбаря Иван Касев – един от последните и именити представители на прочутата Тревненска художествена школа.
И след смяната на календара, съборът се провежда на големия християнски празник Св. Богородица по стар стил, както е било в онези стари времена, припомнят любимчани- познавачи на историята на родния край. Панаирът в Любимец е част от детските ни спомени, черпехме се с жълт и червен шербет, разказват днес възрастни свиленградчани.
Златка Михайлова
