Клуб на историка на тема "Археологически проучвания в Свиленград и региона. Състояния и перспективи" се проведе в конферентната зала на библиотеката.
По време на проявата пред аудиторията бяха изнесени любопитни факти, свързани с историята на града ни. До 1912 г. територията на Свиленград заедно с прилежащите към него села е под Османско владичество. През годините на Студената война този граничен район е практически изолиран от страната, с множество военни поделения и съоръжения. Поради тази причина до 1989 г. почти липсват данни за археологически изследвания.
През последните няколко години проучванията са предимно спасителни, по трасето на АМ ,,Марица“, ЖП-линията Пловдив-Свиленград и частни инвестиционни проекти. Чрез мултимедийна презентация бяха представени накратко археологическите обекти, проучени в района до момента. Също така беше направен историографски анализ на публикуваните резултати до момента.
От представените сведения става ясно, че още в края на XIX в. интересът към археологическите обекти в района на Свиленград е голям. Стратегическото местоположение и наличието на реките Марица и Тунджа са сред предпоставките за развитието на живот от праисторическата епоха до късното средновековие. Освобождението на града (5 октомври 1912 г.) допринася частично за откриването и описването на някои от обектите. Въпреки това, проучвателите не се отказват и успяват да опишат множество могили, крепости и долмени в района и дори да проучат част от тях. Пример в това отношение са многобройните публикации на братя Шкорпил и пътуванията на К. Иречек в България.
Голяма част от описаните през годините обекти вече са унищожени, а много от тях са подложени на риск от разрушаване вследствие на иманярски набези.
Въпреки по-крайната точка на България, в която се намира Свиленград, това не омаловажава неговото развитие през отделните исторически периоди. Чрез бъдещи археологически проучвания, постепенно ще се изяснява характера на живот през различните исторически периоди.