Всяка година, в края на Великия пост, християнският свят с трепет очаква Възкресение Христово, с вестта за победата на светлината над силите на мрака.
Подготовката за него започва още с Лазаровата събота, когато Христос възкресява мъртвия Лазар. Затова и в песнопенията по време на празничната литургия на този ден Божият Син е прославян като „Възкресение и Живот". Вестта за извършеното чудо се разпространява бързо и когато Той отива в Йерусалим, за да изпълни докрай спасителната си мисия, израилтяните Го посрещат като Месия. Застилат пътя му с палмови клонки и го приветстват възторжено с думите: „Осана (да живее) на сина Давидов!" За жалост тълпата не вижда в Него приелата човешки образ „светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва" в спасението на душата, а единствено политически водач. И само няколко дни по-късно същото това множество ще Го заплюе презрително с думите „Разпни Го!".
На Разпети петък водят Исус от затвора, за да го погубят. Присъдата бива извършена близо до града, на малка височина, наречена Голгота (черепа).Независимо от кротостта и смирението, които излъчвал и любовта, с която обгръщал всички, Той бил прикован на кръста като най-опасен престъпник, между двама разбойници. И тогава, в смъртния си час, оскърбеният от човешката злоба и ненавист Иисус не мислил за себе си, а се помолил за враговете Си:"Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят".
В момента на приковаването Му към кръста слънцето помръкнало, земята се разлюляла от Неговите страдания, но хората отново не видели в Него Божия Син. Единствено разбойникът, разпънат на съседния кръст, Го разпознал: "Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!". Само той почувствал как цялата природа страда заедно с Твореца, който видял Сина Си разпнат и унизен. Затова той единствен видял Рая заедно с Христос.
Около три часа след разпъването, т.е. 3 часа след обед, Исуус Христос умира на кръста, призовавайки на висок глас: " Отче, в Твоите ръце предавам духа си. "(Лука 23,46 сравни Псалм 30,5). Неговите последни думи са: "Свърши се." Когато Христос предал душата си на Бога, слънцето помръкнало, земята се разтресла, пердето в храма се разделило наполовина, скалите се разцепвали с гръм и трясък. Около кръста останали само Богородица, апостол Йоан, Мария Магдалина и още няколко жени. Няма и вкаменена от болка гледала Богородица безжизненото тяло на сина си. Йосиф от Ариматея отишъл при Пилат и го помолил за разрешение да свалят от кръста тялото на Исус и да го погребат. Тъй като в събота сутрин не се работи, за да не стои тялото три дни на кръста, Пилат дал разрешение да го погребат. Обвили Исусовото тяло в платно и го занесли в нова гробница, която Йосиф бил приготвил за себе си. Гробът е бил изсечен в скала, на чийто вход римляните положили огромен камък и наредили стражи да пазят, страхувайки се, че някой може да открадне тялото.
Великата и спасителна същност на Христовото учение е Всеопрощението, изразено с думите: "Син човеческий ще дойде да подири и спаси погиналото". Така Христовите страдания на кръста добиват дълбокия си смисъл, за да бъдат изкупени греховете ни.
На Разпети петък църквата призовава вярващите да си припомнят за доброволната саможертва на Спасителя и за всеопрощаващата Му любов. Да усетят страданията на ближния, защото всяка болка напомня за кръстните мъчения на Христос. И подобно на човек, изпитващ най-тежкото терзание, който забравя да се храни и дори да пие вода, така на разпети петък вярващите не приемат храна и вода. По този начин те изразяват своята съпричастност към страшните събития с бичуването и с разпъването на Спасителя.
На този ден сутринта, преди службата, в средата на черквата върху висока маса се пресъздава символично Христовият гроб, покрит с Плащаницата (платът, с който било увито тялото на Иисус след свалянето Му от кръста). Върху нея се поставят Евангелието, Кръстът и бели цветя. След службата православните християни пристъпват към Христовия гроб, покланят се пред извезания върху Плащаницата образ на Спасителя, целуват го, а след него, и Евангелието, и Кръста, полагат цветя, навеждат се и минават под издигнатия гроб. После се покланят пред големия Кръст и пред образите на св. Богородица и св. Йоан Богослов и след като ги целунат, смирено напускат храма.
Мнозина извършват този ритуал за здраве, за прогонване на злото и просперитет. В действителност обаче истинските вярващи изразяват по този начин преклонението и благодарността си към Христос, пожертвал Себе си за спасението на Човечеството. По време на този ритуал свещеникът раздава на поклонилите се здравец, като благословия и духовна подкрепа. Цветето символизира надеждата за предстоящото радостно събитие - Възкресението.
