23
Пон, Май
29 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Камбаната бие! Бие силно със стари и нови парливи въпроси! Управници, хора, чувате ли я! Около нас се развиват “Специални операции” и “Операция по въздържане”! Къде са нашите бомбоубежища, имат ли врати, прозорци, вентилационни уредби, ток, вода, оборудване... или са пълни с боклуци?

Населението знае ли къде са? Кой отговаря за тях, има ли план и организация за работа, оповестяване и настаняване? Или го има само на хартия от отпреди 30 години? Проигравани ли са скоро вариантите? Ако има конкретен план, организация, има ли гаранции, че всичко ще проработи и протече нормално? А мобилизацишта кой ще я извърши? Доколкото знам има само един човек, който отговаря и за три общини. Кой и за къде първо ще му подпише командировката? Къде по-напред ще отиде човекът?

Преди имахме радиоточки, с които  се оповестяваше, или ще ползваме още по-старата система от Балканската война 1912 – 1913 г. с “викачи”. Но сега ракетите летят много по-бързо от бягащите “викачи” и техните леки коли. Или пак ще казват: “Ползвайте сайта на Общината и с GSM?” Ами, ако спрат да работят бензиностанциите, угасне токът и се включи заглушаването на електронните устройства? Какво ще правим тогава или ще мислим, когато завият сирените? Но тогава ще е много късно! Като предварително знаем, че на някои български длъжностни лица мисленето е много бавно, а на други – новоизлюпени “хибриди”, то изобщо липсва, “тежко ни майка...”

Какво ще се прави с тези, които ще се строят под славния български флаг, когато се обърне с червеното нагоре, а не са служили в новата ни българска армия? Ще има ли време да им се покаже как се държи АК-47, кое е цев, кое е приклад и как се слагат патрони, пълнители и как се прикладва? Какви чорапчета ще слагат на крачетата си и как ще носят цялото си оборудване, което за някои “дамички” ще е по-тежко от собственото им тегло? Кой ще им оправи маникюра, когато свирне тръбата или ще слушат старата песен на нов глас “Батальонът се строява за последен път!” А кой ще ги поведе в атака, канцеларските плъхове или мижитурките? Та те първи ще напуснат потъващия кораб. Но трябва да имаме кураж и своевременно да се вземем в ръце. С доста мъки и дни сглобихме един батальон. Дано сглобим поне още един и да е навреме. Като че ли сме изтървали и времето, и акъла си.

А как са складовете с военновременните запаси, пълни ли са и дали са опреснени? Да не би някой нашенски “хитреци” да са ги изпразнили пак, както се е случвало в “славна” история, че то в мътна вода най-много и лесно се лови риба.

Хора, чувате ли! Камбаната бие за всички нас ! Сега ние приемаме чужденци и е добре за тях, нали сме хора, славяни с широки души и състрадателни, а нас кой ще ни приеме, ако стане нужда?  Кой ще ни съжали и приюти, като никой не ни люби на Балканите, а големите “братя” не искат бедни и неверни. Сега трябва да играе Хаджигенчовата пръчка, а не после, да гоним зайчето, когато прехвърли баира. Или още по-точно след дъжд качулка, когато ще е настъпило редуцирането на малко останалото застаряващо българско племе. Това не е страх, нито всяване на паника. Това е зов да чуем камбаната, докато не е станало късно.

Хора, гледайте, слушайте, камбаната бие! Това е нашата камбана и тя не бие за молитва. Тя е зов за нас – българите, за млади и стари, за бедни и богати, за болни и здрави. Тя бие за всички и най-вече за българското племе.

Атанас КУМАНОВ