Навършиха се 90 години от основаването на свиленградската фондация „Баш Клисе“. Тя започва родолюбивата си дейност като благотворителен фонд с името на родното място на бежанци от Западна Тракия, заселили се в Свиленград и околни села.
На събрание, ръководено от председателя на Върховния изпълнителен комитет на Тракийската организация Коста Георгиев, се обсъжда как да бъдат употребени най-рационално и за общо благо сумите, получени от ликвидацията на чифлика Топчиолу в родното село на дарителите Баш Клисе/днес Протоклиси, Гърция/.
74 дарители основават фонда с желание да съдействат за културно-просветната и родолюбивата дейност на Тракийската организация, както и да подпомагат съселяните си – изгнаници. Капиталът възлиза на 2 563 500 лв. в облигации и 210 515 лв. в наличност. Средствата са получени по спогодбата Моллов – Кафандарис (1927)- договор между България и Гърция, уреждащ финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България, одобрен от Съвета на Обществото на народите.
Фондът се управлява по специален устав, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве. Уставът предвижда правото на управителното тяло да закупи чифлика с парите от фонда, в случай че с. Баш Клисе се освободи и половината от жителите му се завърнат по родните места.
Учредителното събрание избира първото управително тяло на фонда. В него влизат земеделците Атанас Янков – председател, Никола Карамалаков – подпредседател, Коста Димитров (чиновник), Димитър Дяков (търговец), Димитър Ангелов (чиновник), Георги Недев , Недьо Лефтеров, Христо Попгеоргиев, Петър Василев, Атанас Дяков- и петимата- земеделци. През 1931 г. от фонда са отпуснати 35 754 лв. за Тракийската организация и 4 хил. лв. помощ за двама бежанци. През следващите години редовно се гласуват средства съобразно волята на дарителите. Предоставят се ежегодни помощи за бедни и болни жители от Баш Клисе, подпомагат се ученици в гимназията и студенти. Суми се дават и за други обществени начинания: строеж на гимназия в Свиленград, помощи за безплатната ученическа трапезария в града и за прогимназията „Иван Вазов“, за Тракийския студентски съюз, за Дирекция на въздухоплаването и други, отбелязва енциклопедията „Дарителството“. Башклисенци организират също коледарски и сурвакарски групи, които обикалят домовете с песен и благослов, и със събраните пари и хранителни продукти подпомагат бедни семейства.
През 1936 г. фондът закупува недвижим имот в София, ул. „Стефан Караджа“ № 7, предназначени за Тракийски дом. /И днес там е ц__ентралата на Съюза на тракийските дружества в България/. През следващите години редовно се отпускат суми за целите на фонд „Тракийско дело“, основан в Пловдив с цел да подпомага и пропагандира в страната и чужбина каузата на поробена Тракия, да защитава икономическите, просветните и верските интереси на тракийските българи.
След 9 септември 1944 г. общото събрание на дарителите (или техните наследници) под зоркото око на Околийския комитет на Отечествения фронт прави няколко последователни промени в състава на управителното тяло, а също на устава. Средствата се насочват предимно за подпомагане на бедни заболели башклисенци, на даровити ученици и студенти от семействата на бежанците, за откриване и издръжка на летни почивни станции за деца.
Фондът е закрит с Указа за обществено подпомагане от 1951 г. В документа се казва,че „целта е да се отменят законите от миналото, които само на думи предвиждат унизителни за трудещите се благотворителни мероприятия и да се внесе единство в организацията на общественото подпомагане“ . Нарежда се всички бл аготворителни дружества и фондации, създадени с цел обществено подпомагане, да се ликвидират, като предадат имуществата си на народния съвет, където е седалището им, а паричните средства се разпределят от Министерския съвет по предложение на министъра на народното здраве и социалните грижи.
Фонд „Баш клисе“ е пререгистриран като фондация през 1994 година, съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Председател на управителния съвет и днес е Ирина Симеонова.
През 2003 г фондацията издаде книгата „Спомени за Баш клисе“, която отдавна е библиографска рядкост. „Седемдесетгодишнината на фондацията и желанието да съхраним написаното за родния край на нашите деди е повод за издаването на този сборник,“ отбелязват съставителите Ирина Симеонова и Златка Михайлова. Основен материал в него е ръкописът на Симеон Лазаров, писан през 50-те години на 20-ти век и съхранен от неговия син Людмил Лазаров. Включени са и автентични материали, издирени от периодичния печат и от книги, които разказват за злощастната съдба на християнското население в Западна Тракия. Посвещава се на родолюбивите основатели на Фондация "Баш клисе", пише в сборника.
Потомци на башклисенци неведнъж са посещавали с вълнение родното място на своите предшественици. Заради пандемията пътувания до Гърци, а също до исторически места у нас, землячески срещи и други прояви засега обаче са преустановени. Фондацията обаче не забравя своите възрастни членове, които подпомогна в навечерието и на тазгодишните коледни празници. Така фондацията пази една благородна традиция – дарителството и взаимопомощта, чието начало е поставено преди 90 години от скромни хора със завиден морал, чувство за състрадание и вяра в бъдното.
Златка Михайлова
Снимки: 1/ Членовете на управата на Фонд "Баш клисе", 20 януари 1935 г.
2/ 1930 г. Коледари с войвода Кирил Стефанов Полихронов
