06
Пон, Дек
18 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Притеснявам се от изключително силната поляризация на обществото ни

Мария Ванкова е от Любимец. Тя става част от редакцията на bTV през 2008 г. Отразява основно теми от сферата на здравеопазването и социалната политика за зрителите на bTV Новините.

За своята работа тя получава редица признания, сред които наградата на Българска стопанска камара за активно отразяване на социално-икономическата проблематика през 2011 г., годишната награда на Българския фармацевтичен съюз – 2012 и 2013 г. През 2015 г. е носител на наградата на КНСБ за активен социален репортер, през 2017 г. – на приза „Спасител на детството“ от Националната асоциация за приемна грижа. През 2018 г. Мария Ванкова получи и признанието на своите колеги от нюзрума с най-високо доверие в България, като заслужи отличието „Репортер на годината“ на bTV Новините, а същата година беше отличена и от Съюза на юристите в България. През 2020 получи престижната награда на фонд „Валя Крушкина – журналистика за хората“, а през 2021 стана носител и на приза „Даниела Сеизова – В името на живота“ в категория „Телевизия“. Усърдната й работа не остава незабелязана и от директора на отдел „Новини, актуални предавания и спорт“ Антон Хекимян, който й гласува доверието да поеме стола на водещ на късната емисия новини в ефира на bTV:

- Мария, от четири месеца си водещ на късната емисия новини в ефира на националната телевизия bTV. Би ли споделила какъв бе пътят ти до постигането на тази позиция?

- 13 години от деня, в който за първи път влязох в нюзрума на bTV Новините. Кандидатствах за стаж, одобриха ме и така попаднах на това място, което превзе сърцето и ума ми. В края на стажа получих предложение да остана да работя за компанията - шанс, който от една страна приех с доза страх и притеснение дали ще се справя, но от друга - с увереност, че щом ми се дава, съм го заслужила. Благодарна съм на колегите, че всеки ден имам възможността да се „състезавам“ в разказването на истории на „професионалния ринг“. Пътят никак не е бил лек, дори напротив. Новата ми роля, тази на водещ на късната емисия новини, се случи малко изненадващо за мен, но може би само за мен (усмихва се). Колегите ми, които са ми преки ръководители, ме поканиха да участвам във вътрешен кастинг за водещ в нюзрума. Първоначално се изненадах, защото до този момент не си се бях представяла в тази професионална роля, но все пак се явих заедно с още няколко мои колеги. Когато директорът на отдела Антон Хекимян ми се обади да ми каже, че аз съм избрана, разполагах с малко време да реша приемам или не. Няма да забравя как в този момент организирах почивка на море с приятелки, на които се наложи да им се обадя и да им кажа: „Море няма да има!“ (усмихва се). Имах само три дни за репетиции, след което започнах да водя късната емисия. В началото бях притеснена, защото това е много различно от репортерската работа. С всеки изминал ден обаче ставам все по-уверена, че посоката е вярна.

- Ти си един от добрите и запомнящи се репортери в bTV. Имаше ли колебания дали да продължиш в тази посока, или да приемеш предложението за водещ на новините?

- Аз продължавам да съм и репортер. Водя късната емисия през седмица, а в останалото време съм репортер. Това редуване на двете професионални роли се оказа чудесна комбинация за мен. Така от една страна успявам да се развивам в ново поле, а от друга – да продължавам да затвърждавам позицията си на репортер. Това да съм водещ на късната емисия ми даде шанс да опозная още една страна на професията, даде ми възможност да опитам от още нещо в телевизията, да трупам нови знания и умения - при това, докато репортерствам. Комбинацията от двете роли освежи работния ми ритъм, добави нови вълнения, нов режим на заспиване и събуждане, ако щете.

- Как се чувстваш на стола на водещ?

- Все още малко притеснена, но ми харесва новата емоция. Много по-различна е от това да си репортер. Когато влезеш в студиото и емисията започне, трябва да си свръхконцентриран. Дори малко разсейване може да доведе до грешка, която зрителят да улови. Четенето на новини си има специфика – определен ритъм, акцентиране, паузи - това се учи, тренира се с времето, за да се получава все по-добре. Аз „загрявам“ преди емисия с четене на скоропоговорки, на определени комбинации от срички, тренирам изговаряне на определени звуци. Отделно от това работя с преподавател от Софийския университет, който ми помага да усъвършенствам дикцията и четенето. В новинарската емисия има и много технически моменти, които водещият съобразява – коя новина на коя камера трябва да прочете, кога се премества от една точка до друга в студиото, на коя от видео стените обявява включванията на репортерите и кореспондентите, работата с ауто кю и т.н. В 360-градусовото студио на bTV най-важните и любопитни новини се презентират и посредством последно поколение технологии и аугментирана реалност, които имат за цел да направят информацията още по-достъпна за зрителите. Имайте предвид, че често планът за емисията търпи промени до последно, понякога и в ефир, защото актуалността се променя. Така че, столът на водещ е удобен само за добре подготвените.

- Досега като водещ коя бе новината, която ти бе най-трудно да съобщиш на зрителите? А какво би им споделила с голямо удоволствие?

- Моят опит на водещ все още е скромен като продължителност, през последните месеци във фокуса на новините основно са политическите казуси и тези, свързани с COVID-19 и ваксините. И една от темите, които най-много ме развълнуваха, за съжаление неприятно, беше смъртта на млада жена, бременна с близнаци. Тя се заразява с COVID-19 и не успява да спечели битката за живот, не успяват и близнаците, които също умират. Жената не е била ваксинирана. Интервюирах съпруга й по телефона за репортаж, който след това обявих в новините. Беше труден разговор, за него повече, отколкото за мен. Трудно ми е да повярвам, че три живота угасват така, а все още има хора, за които COVID-19 не съществува или е обикновен вирус... А относно това какво бих споделила с удоволствие – разбира се всяка една информация, свързана със спасение на човешки живот, с успешна иновация в лечение на тежки заболявания, революционни открития в различни области…

- Около тринадесет години си в екипа на bTV. Изкушавала ли си се да приемеш предложение за работа от друга медия?

- Когато човек е добър в това, което прави, неизбежно конкуренцията го забелязва. Изкушения се появяват, и не винаги може да си сигурен кое е правилното – да им се отдадеш или да ги отклониш. Важното е да си в мир със себе си след като вземеш решението, да се съсредоточиш върху ползите от него и да продължиш. В bTV извървях пътя от стажант през репортер, старши репортер, водещ на новини и вярвам, че този път е успешният за мен.

- Преди дни евродепутати бяха на посещение в България, като една от проверките им бе свързана със свободата на словото. Смяташ ли, че у нас може да просъществуват напълно независими медии и журналисти?

- У нас имаме пример и за двете – и за независима, и за зависима журналистика. Първата оцелява по-трудно, отколкото втората. Затова от години усещането е, че независимата журналистика е дефицитна. Битката да я има е трудна и трябва да е на цялото ни общество. Зависимостите правят оцеляването за кратък период от време по-леко, но в дългосрочен план водят до фатален край. В контекста на медиите, зависимостите създават вредна, изкривена среда, в която манипулациите тържествуват. На мен ми е тъжно да наблюдавам такъв процес, слава богу bTV е място, на което всички професионални стандарти се спазват, но е важно тези места да са повече на брой, да преобладават. Познавам колеги от различни медии, които не предават журналистиката и заради това имат уважението ми и това на своята аудитория. Но ми се иска кръгът да се увеличава, вместо да се стеснява…

- Може ли да се каже, че каквато е държавата, такава е и журналистиката ни?

- Аз не обичам да генерализирам. Държавата за едни е добра, за други не. Журналистиката, както по-горе споменах, също има своите добри и лоши представители. Това, което напоследък мен ме притеснява, е изключително силната поляризация на обществото ни. Това разделение на лагери по всевъзможни теми е толкова ярко, дори болезнено, че имам усещането, че ние по нито един въпрос не успяваме да постигнем консенсус, не можем да се обединяваме, воюваме помежду си. Ето например, темата с ваксините, за която и медии, и лекари имат вина, така раздели обществото, че понякога имам усещането, че неваксинираните чакат ваксинираните да се разболеят или дори да умрат и ваксинираните чакат с неваксинираните да се случи същото, за да потвърди всеки лагер тезата си. В такова силно поляризирано общество намирането на решения в името на общото благо граничи с невъзможност, а това е огромен проблем.

- За никого не е тайна, че журналистиката е и рискована професия. Сещаш ли се за някоя такава случка покрай работата си?

- Аз приемам работните си задачи хладнокръвно, не мисля върху това дали са опасни. Ако трябва да се направи репортаж, се прави. Вероятно в някои случаи отразяването на конкретно нещо е криело риск, но това е част от работата ни. Част от разследванията, които съм правила в годините, със сигурност са криели риск, влизането в COVID отделения преди да имаше ваксини – също, но пак казвам, че това не е фокус за мен.

- Как си представяш бъдещето си?

- В професионален план ми се иска да продължа да се предизвиквам и да ми е интересно. В личен – да помогна на сърцето и разума ми да се балансират. И по-малко да воюват - все са ваксър и антиваксър (усмихва се).

Интервюто взе: Диляна Цветкова