/продължение/
През есента на 1936 г. срещу околийския лекар в Свиленград д-р Дочков е написан анонимен донос. Разтревожен, той отпътува за София. По пътя обаче е повален от остра форма на менингит и остава за лечение в Пловдив. На 16 ноември 1936 г. умира.
Преждевременната и неочаквана смърт на видния революционен деятел, лекар и общественик потопява Свиленград в дълбока скръб. Гражданите не могат да прежалят човека, който в продължение на единайсет години ги е лекувал и им е направил много добрини. Освен от близките му, официални некролози са издадени от Свиленградското дружество на санитарния и ветеринарния персонал, от дружество „Тракия “, от общинското управление на Свиленград.
Свидетелство за авторитета на дееца на национално-революционното движение Страшимир Дочков са множеството статии, които се пишат за него след смъртта му.
В архива на д-р Дочков се пази и такъв документ – „Скръбна вест“, с която Свиленградското емигрантско културно-благотворително дружество „Тракия“ съобщава на членовете си, чe в държавната болница в Пловдив е починал „многоуважаваният и обичан от всички“ д-р Стр. Дочков. В документа се описва накратко обществената му дейност, като се подчертава, че той завинаги ще остане в сърцата и мислите на тракийци като „усмихнат, ободряващ, бащински загрижен за всички страдащи“.
В друг документ от Симеон Лазаров се съобщава, че скоропостижно е починал добре известният на всички тракийци д-р Страшимир Дочков. Следва кратка биография и описание как той се заселва в Свиленград, за да бъде по-близо до тракийските бежанци. В документа се казва, че недостоен донос, 15 дни преди смъртта на „обичания от всички със своя благ характер и отзивчиво сърце“ доктор, е допринесъл не малко за фаталния му край. Описано е как гражданството масово се стича на погребението на д-р Дочков, за да изрази своята последна почит.
Авторът пише: „Свиленградчани не помнят друго такова погребение...“. Всички заведения са затворени. В памет на д-р Дочков в черквата се произнасят прочувствени речи от протоерей Игнатий Василев, от д-р Ст. Тодоров, от учителя В. Димов и от новия околийски лекар. А на гроба от името на Тракийското благотворително дружество говори Симеон Лазаров. Поднесени са 12 венци – от общинското управление, различни културни организации и близки и издадени много некролози.
В знак на уважение и почит към личността на Дочков общината откупува за вечни времена и мястото, където е гробът му.
Документът завършва с констатацията, че със смъртта на Страшимир Дочков тракийци губят един отличен приятел и съидейник, свиленградското гражданство – любимия си лекар, а България – достоен гражданин и общественик.
Колко обичан и уважаван е бил д-р Дочков в Свиленград свидетелства фактът, че непосредствено след кончината му доброволно се създава общоградски комитет, който събира средства за изграждане на негов паметник. Необходимите средства са събрани по доброволен начин от признателното население. Няколко месеца по-късно с решение, взето единодушно от Общинския съвет, се възлага на известния софийски скулптор Мина Иванов да извае бронзов бюст на Страшимир Дочков. Когато паметникът е готов, той е поставен на видно място в градската градина, заключена между сградата на кметството и читалище „Просвета“. Години наред на това място паметникът на д-р Дочков е бил място за изразяване на почит от страна на гражданите на Свиленград.
За голяма изненада на свиленградчани в годините след 9 септември 1944 г., при установяването на тоталитарния режим и създаването на условия на нетърпимост към всичко друго, освен комунистическите догми, паметникът е свален и унищожен. Доктор Дочков е обявен за „богаташ капиталист“, въпреки че е бил човек с леви възгледи и социалдемократ по убеждения. В една тъмна нощ скулптурата е съборена от пиедестала и хвърлена в река Марица. След намесата на хора от общината бюстът е изваден от водите, но по-късно е натрошен на парчета и завинаги унищожен.
Още по-голямо кощунство е извършено с гроба на д-р С. Дочков. В статия във в. „Граничен хоризонт “ от 1991 г. синът му Васил разказва, че през 1973 г., една година след смъртта на майка си, идва на гроба на своя баща в Свиленград. Той носи ковчеже, за да пренесе костите му в Пловдив, където е погребана съпругата на д-р Дочков – Елена Фотева-Дочкова. Но се оказва, че на това място е погребан друг покойник. Казват му, че по нечие нареждане, костите на д-р Дочков са извадени и изхвърлени.
Но въпреки че местните комунистически величия се опитват да заличат спомена за изтъкнатия медик, общественик и реформатор, който вместо да развие кариерата си в едни от най-реномираните европейски клиники, отдава последните години от живота си на Свиленград, хората не го забравят. За радост, в историята в даден момент нещо може да бъде потулено, но не може да бъде напълно унищожено.
50 години по-късно, в опит да изтрие част от срама за осквернената памет на д-р Дочков“, свиленградският общински съвет решава да наименува на лекаря улица, която води към градската болницата. Това е една хубава, голяма, главна улица, добре поддържана и най-вече много свързана с призванието на доктор Дочков – медицината.
Но кръщаването на една улица не е достатъчно, за да се съхрани пълноценно паметта за него и неговият голям урок по човеколюбие, който ни е завещал. Необходимо е нещо повече. Свиленградчани трябва да възстановят паметника на своя благодетел и да го поставят там, където е бил – в градската градина. Така най-накрая според тях ще бъде възстановена една историческа справедливост.
На снимките: 1. Д-р Страшимир Дочков с жена си Елена и двете им деца - Живко и Васил. 2 .Паметникът на д-р Дочков, разрушен през 1944 година.
Елена Влашева
/Край/
