Истинският дарител остава анонимен
Българинът е състрадателен човек. И доверчив. Готов е последния си залък да даде за благотворителна кауза.
Надушили тези негови качества, безскрупулни Остапбендеровци се опитват под уж благородна идея да му свият парички за собствени нужди.
Наскоро една засукана мадама със страдалчески поглед обикаляше града със снимки на болно дете от Стара Загора, молейки за помощ. Възрастен господин я попита има ли издадено разрешение от Общината да проси милостиня. Дамата се смути, смотолеви, че било събота и нямало кой да й издаде разрешителното. Човекът обаче продължи да настоява за легитимността й. Зададе й въпрос от чие име събира средствата. От името на фондация в Стара Загора, окуражена отвърна мисионерката и за достоверност извади ксерокопие на удостоверение за съдебна регистрация. За зла участ на нея обаче на листа освен адресът, имаше посочен и телефонен номер за връзка на фондацията. Мъжът извади мобилния си телефон и го набра. Оказа се, че на този номер не отговаря никаква фондация, а измамничката побърза да избяга.
За съжаление обаче, малцина граждани искат доказателства за истинността на събираните дарения. Повечето си дават доброволно лептата, неподозирайки, че помощта им отива за предприемчиви измамници, а не за благородна цел. Най-сигурният начин да се опазим от инициативни хитреци е да поискаме гаранции, че всяка една стотинка ще отиде по предназначение. За предпочитане е парите да бъдат преведени по банков път, съветват от легитимни хуманитарни организации.
При благотворителните акции прави впечатление и друго. Неистовото желание на някои дарители да се афишират пред обществеността. Древна мъдрост гласи: Направи добро и го хвърли в морето. Истинският дарител остава анонимен. Защото го прави от сърце и единствено за доброто на нуждаещите се, а не за собствена слава.
Николай Колев
