През 1874 г. основаното в Свиленград благодетелно братство „Наука“ посетило с. Левка. Създадено с цел подкрепа на българската просвета в Одринска епархия, то назначило български учител в Левка.
“ Предложихме да платим половината заплата“, пише дописникът в ноемврийския брой на списание „Ръководител на основното учение“, приложение на тогавашното списание „ Читалище“, сред чиито редактори е и П.Р. Славейков.
„Селото отстои на два часа път от града. То брои 1150 къщи български“, обяснява авторът, който описва и селския събор, който му харесал твърде много: “Доплаква се на човек от радост, като гледа как добре са опазени старите български обичаи. Онези здрави българки, в народни одежди, като тропнаха на твърдата отъпкана земя на хорището, като че цело село разтреперва. Дрехите на тукашните българки ми се видеха много по-приятни и от най-скъпата мантия на цариградските кокони!... полите на сукманите бяха ушарени много изгледно с разни бои, косите им оплетени на 40-50 дялове, които си висяха по шарения им сукман като златни змийчета “. Всичко това разпалвало любопитството на гостите.
„Тук има великолепни две византийски църкви, съборени от дъно. На едната правят водосвет на Петковден и колят курбан“, продължава описанието. „Много пъти живущите тук намирали стари войнишки сечива и пари от твърде старите времена, на които писаното мъчно се прочита. От едната страна има войник с меч в ръка, а на другата образи на някои от римските или византийските императори. Таквиз пари антични се намират в сека къща по няколко“, уточнява дописникът.
За старините край Левка пише и вестник „Напредък" през декември 1874 г. Печатаният в Цариград вестник за „народни, политически и книжовни новини“ излизал всяка събота. Изданието отбелязва, че свиленградското братство „Наука „ е взело на свои разноски издръжката на учителката на девическото училище, и съобщава:“ Левка има доста старини за забелязване. Тук има много съборени здания още от византийско време....
“ Сведенията за исторически паметници по-късно се потвърждават категорично от Карел Шкорпил, чешки и български археолог и музеен деец, академик на БАН , създател (заедно с братята си Херман и Владислав) на българската археологическа наука и музейно дело. Той предприема пътуване в Тракия и Сакар, за да издири оцелели свидетелства за стари времена. Горски пазач му съобщил за долмени, намиращи се уединено между Левка и Мустрак, край Дервишка могила и Михалич. Той прави подробно описание на мегалитнте паметници, някои от които са били покрити с могилен насип. Сакарското население ги нарича пещери, пише световноизвестният археолог в книгата си „Паметници из Българско“, издадена в София през 1888 г. Той съобщава и за запазена римска милиарна колона с надпис, намираща се край дере в района на Левка, откъдето е минавал пътят Пловдив-Одрин. Шкорпил отбелязва :“ Развалините край Левка показват, че произлизат от голям град, който е бил епархия, подчинена на пловдивската митрополия“. Всичко това подлежи на допълнителни изследвания, е заключението на знаменития учен, придружил описанията със скици и чертежи.
Неговата значима книга за паметниците в Сакар планина и околностите й е преиздадена в наши дни. Освен географията на региона е представена ценна информация за мегалитните паметници в Сакар (долмени, кромлехи, жертвени камъни), старите пътища, селища и градища. Съавтор на Карел Шкорпил е брат му Херман.
Преди няколко години Историческият музей и природозащитни организации подеха инициативата за почистване, подобряване на достъпа и популяризиране на най-добре запазения долмен край Левка. Мегалитното съоръжение бе разгледано и от свиленградски ученици, които проявяват интерес към историята на родния край.
Златка Михайлова
