Съдът на Европейския съюз постанови: Конфискуването на коли, прекарващи контрабанда без знанието на собственика, е незаконно.
Поредното преюдициално запитване на свиленградския адвокат Иван Иванов събори още един текст от Наказателния кодекс на България
Съдът на Европейския съюз в Люксембург се произнесе с решение по преюдициално запитване на Пловдивския апелативен съд, направено по искане на адв. Иван Иванов от Свиленград.То бе публикувано на сайта на СЕС и още същия ден бе подробно отразено в авторитетните юридически сайтове Lex.bg, De facto и Правен свят, като продължава да събира преимуществен брой преглеждания.
Впрочем, това е поредното успешно преюдициално запитване на нашия юрист към Съда на Европейския съюз, предизвикало сериозни промени в българското право.
С решението си от 14.01.2021 г. Съдът в Люксембург обявява за несъвместима с правото на ЕС разпоредбата на чл.242, ал.8 от Наказателния кодекс, която позволява да бъде отнето в полза на държавата моторното превозно средство, с което е извършена контрабанда на стоки през границата на страната, дори когато то не е собственост на извършителя, а на друго лице, за което няма доказателства да е замесено в контрабандата. Съдът на ЕС заключава, че подобна конфискация противоречи на член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която гарантира правото на собственост на добросъвестните лица. Отделно от това разпоредбата на чл.242, ал.8 от НК противоречи и на член 47 от Хартата, тъй като позволява да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита в наказателния процес.
По този начин СЕС даде положителен отговор и на двата поставени от адвокат Иванов въпроса за противоречието на българската законова норма с европейското право, като даде тълкуване на член 2, параграф 1 и на член 4 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с българския казус, каквото тълкуване се прави за пръв път и то занапред ще има действие на територията на целия Европейски съюз. След решението на СЕС отпада възможността в държавите от ЕС да бъдат конфискувани камиони, автобуси и леки автомобили, които са собственост на фирми, имащи наети шофьори, ако не се докаже, че фирмата участва или знае за извършваната с нейното МПС контрабанда. По същия начин и никое друго добросъвестно лице не може да отговаря със собствения си автомобил за контрабанда, извършена от лицето, на което го е предоставил.
В коментар към публикацията в Lex.bg, конституционният съдия и водещ специалист по европейско право проф. Атанас Семов отбелязва: „В случая това е адв. Иван Иванов от Свиленград. Същият, който събори още един текст на НК – по делото „Пинзару“. Тогава писах, че това е първото българско смислено преюдициално запитване по наказателно дело. Този човек пише история.“ За направеното преюдициално запитване и поставените пред СЕС въпроси, отговорът на които предизвика такъв голям интерес в юридическите среди, пръв в страната писа вестник „Старият мост“, в статии от юни/2019 и март /2020г.
Във връзка с цитираното от проф.Семов по-горе дело „Пинзару“, което също бе широко отразено от „Старият мост“, припомняме, че то започна през 2017 г., когато по искане на адв.Иван Иванов, Свиленградският районен съд в лицето на съдия Добринка Кирева, сезира СЕС да даде тълкуване на Регламент 1889/2005 и на две разпоредби от Хартата, и противоречието с тях на нормата на чл.251, ал.2 от НК, въз основа на която се отнемаше недекларираната при преминаването на границата валута в пълен размер, наред с налагането на наказание на виновния – или лишаване от свобода до 6 години, или глоба в двоен размер на недекларираното. Съдът в Люксембург се произнесе на 12.07.2018 г. като постанови, че конфискация на валутата в пълен размер е несъразмерна с тежестта на нарушението и въобще не може да съществува наред с налагането на друго наказание. В резултат на това съдилищата престанаха да прилагат конфискационната разпоредба и да връщат задържаните пари и се наложи тя да бъде отменена, което стана с изменение в НК от 22.10.2019г. и в момента има възможност за налагане на едно от две наказания – или лишаване от свобода до 5 години, или глоба в размер на 1/5 от недекларираната валута, а останалата част следва да бъде върната на притежателя ѝ. Това бе пилотно дело в Люксембург на Свиленградския районен съд и след произнасянето на СЕС бе направено преюдициално запитване и от Административен съд - Хасково в лицето на съдия Ива Байнова, която също е свиленградчанка, за несъвместимост на идентичните конфискационни норми във Валутния закон, които също бяха отменени на 08.09.2019г. след произнасяне на Съда в Люксембург, който цитира делото „Пинзару“. По този начин може да се каже, че последните няколко години са белязани от сериозно свиленградско участие в развитието на правото в България, свързано с митническите нарушения и съобразяването на наказанията с европейските норми и виждания.
Старият мост
