01
Пон, Мар
25 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Село Белица в община Любимец някога било в Черменската кааза на Одринския вилает, а после в Свиленградската.

В онези далечни времена на близкия връх Пресвета Неделя имало малко параклисче. В 1855 г. хората решили да си направят черква. След като дошло разрешението от Цариград, започнали да събират доброволни помощи, да секат дървета от гората, да складират строителни материали. Със задружен труд вдигнали духовната обител. До черквата построили помещение за училище и за подслон на учителя. По-късно започнало рисуването на иконостаса, за чието освещаване дошъл одринския гръцки владика Дионисий. На всеки голям християнски празник учениците посещавали църквата и пригласяли в песнопенията. На третия ден на Коледа, когато е Стефановден, хората се събирали за водосвет и курбан, за приготвянето на който вземали вода от специално кладенче.

След Балканската война българското правителство отпуснало 30 хил. лева за ремонта на храма, опожарен от турците заедно с училището през 1913 г. С лептата на местните хора възстановяването завършило през 1922 г ., дървената камбанария запазила целостта си чак до 1995 година. Данни за храма са описани в ръкописната история на селото чак от 1933 г., когато Белица е била в Харманлийска околия на Хасковски окръг. Автор на историята е Васил Митев, който в продължение на 32 години работил като кмет, писар и секретар бирник.

Днес храмът в с. Белица , който навършва 165 години от съграждането си, е единственият в Хасковска област с името „Рождество Христово“. Както и на много други места, в него няма постоянен свещеник.

Златка Михайлова