23
Сря, Юни
19 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Наближават светли християнски празници – Бъдни вечер, Рождество Христово.

Идват празници, но празничното чувство сякаш отсъства, изместено от тревогите и стреса около коронавируса. Повечето от колегите ми тази година няма да празнуват – ще бъдат на работа в болницата, в кабинетите си за консултации, в линейките…

Ако в тази пандемия ме е страх от нещо, то е, че българският лекар не се ползва от разбирането, което заслужава. Иска ми се всички да осъзнаят, че лекарите не се борят с пандемията, борят се за нашето здраве. Борят се за всеки свой пациент и го правят до последно, давайки най-доброто от себе си. В това няма нищо тържествено, но това е всичко, което трябва да оценяваме и уважаваме.

Всяка година лекари губят живота си, заразени от болестите на своите пациенти. Тези колеги няма да празнуват…отидоха си, защото избраха живота на пациентите си, пред своя собствен живот.

Спрат ли добрите хора да правят добро, светът е свършен!

Ние не сме светът, ние сме само балканци. Ежедневието ни го доказва, доказва колко корави българи сме, които съдят другите, а загърбват в себе си свещеното – човечност и доброта. Гледаме всичко, което става в света и около нас, и се усмихваме многозначително - белким ни се разминат – кризата, пандемията, простотията на ближния и неговата агресия, духовното и физическо изнасилване, несправедливостта и неравенството.

Във времена, в които едни вярват, други не, когато сме толкова разединени, толкова далечни, толкова враждебни, толкова неразбиращи, толкова уплашени, толкова несъгласни и толкова мразещи - ТАМ В БОЛНИЦАТА НА КРАЯ НА ГРАДА, СЯКАШ В ЕДИН ДРУГ СВЯТ, ИМА ЕДНИ ГЕРОИ В БЕЛИ ПРЕСТИЛКИ. Те спят по много малко, могат и да не се хранят, те са на крак всеки ден, всеки час и минута, нямат време да се видят с децата си, да бъдат с близките си хора, герои на които не е останал живот различен от този в болницата, различен от кръв, манипулации, кислород, системи и плазма. Много от тях преболедуваха вируса COVID-19, спечелиха личната си битка с него и се завърнаха на работа, за да можем ние вярващи или не да сме добре, да сме здрави, да ни има! За да можем да прегърнем децата си, любимите ни хора, за да продължим живота си заедно с тях.

В нашата история има много достойни, велики българи, които да бъдат пример за нас сега. Да ни свестяват! Да ни стъписват! Да ни отрезвяват! Да ни образоват и вдъхновяват!

Дори да сме последни на този свят, сме длъжни да съберем сили и воля и да продължим живота въпреки трудностите, да се научим да даряваме, да обичаме ближния си. За да стигнем отвъд бездушието, онова личното и общото, което ни облъчва с най-опасната радиация-тази на безучастието и не съпричастността.

Днес не е време за предразсъдъци и тесни възгледи, за подценяване и присмех, не е време за политизиране.

ВРЕМЕ Е ЗА ПОВЕЧЕ ЧОВЕЩИНА!

Пожелавам на всички здраве, весели празници и живот без КОРОНА!