27
Пет, Ное
16 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

С диплома от Загреб, свиленградчанинът е автор и преводач на учебници и помагала

Навършиха се 150 години от рождението на Георги Саманджиев, именит просветен деец и революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден в Мустафа паша, тогава в Османската империя, той учи в родния си град, а после завършва четвърти клас в Одринската гимназия. В 1894 г. постъпва в педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия. Това е първата българска мъжка гимназия в Македония, един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско, съществувал до 1913 г.

През 1896 година Саманджиев се записва в Кралското педагогическо училище в Загреб, наричано от неговите възпитаници препарандия. Кралската мъжка педагогическа школа съществува от 1849 г., като до средата на 70-те години на ХІХ в. функционира с двегодишен образователен курс.

Предложението български младежи да отидат в Загреб и там да получат пълноценна педагогическа подготовка е на Константин Иречек, пише проф. Светлозар Елдъров. За пет години оттам минават 22 български младежи от Източна Румелия, Княжество България и Македония. Българите, особено от Македония и Одринска Тракия, запазват траен интерес към учителската школа през последното десетилетие на ХІХ и първото десетилетие на ХХ в. Хронологически последното писмо е от лятото на 1907г. и принадлежи на Васил Ст. Разбойников от Мустафа паша , който завършил втори курс на българското педагогическо училище в Серес, Македония, и желае да продължи в трети курс на училището в Загреб.

Според изследователите възпитаниците на Загребската педагогическа школа ярко се открояват сред пионерите на модерното европейско образование в България, защото пренасят и пресъздават целия модел на Загребската препарандия като институт за формиране на учителски кадри за началното и основните училища. Повечето от тях започват като учители и бързо достигат до постове на училищни директори или инспектори. „ Те се считат с висше образование и получават степен, макар да имат много по-малко учителска практика от мнозина свои другари“, се казва в доклад от онова време.

Сред дипломираните в Загреб е и Г. Саманджиев, който се завръща и става учител и директор на българските училища в родния си град. В 1896 - 1897 г. е учител в Серското българско педагогическо училище. Българското педагогическо училище съществувало в град Сяр, Османската империя, от 1895 г. до 1913 г. е подготвяло учители за българските училища в Източна Македония. В него са учили мнозина свиленградчани, сред които и Димитър Ангелов, деятел на тракийското движение, съосновател на Фондация „Баш клисе“ и член на нейното ръководство.Там преподава Димитър Георгиев от Свиленград, по-късно завършил висше образование в Прага, Австро-Унгария. От 1908 до 1911 г. управител на Серското българско педагогическо училище е свиленградчанинът, известният просветен деятел Георги Фотев.

Г. Саманджиев преподава и в Солунската българска девическа гимназия “Св.Благовещение“. Това е първата българска девическа гимназия в Македония . Поддържана от Българската екзархия и от Солунската българска община, тя съществува до 1913 г.

Свиленградчанинът става деец на ВМОР, в 1903 г е арестуван от властите след Солунските атентати. В 1906 година отново е арестуван след разкрития на османските власти за дейци на ВМОРО в Солун и околните градове . В 1912 г. се мести в Одринската българска девическа гимназия- първата в Одринска Тракия.

Саманджиев е автор на много от учебниците за основните училища на Екзархията, някои забранени, както и на ръководства на учителите по различни предмети, издавани в Солун и печатани в Солун, Пловдив и Варна.

През 1909 г той пише учебник по Закон Божи за второ, трето и четвърто отделение, отпечатан в Солун. Всяко от изданията излиза в петхиляден тираж. По-късно те излизат в по-голям тираж, преработени, с нови илюстрации, включително цветни, изработени в Европа.

Саманджиев превежда труда на известния хърватски педагог и училищен деец Степан Басаричек „Ръководство за начално нагледно предметно обучение. Книга за учители и учителки“. Книгата е издадена в Пловдив през 1902 г. В своя предговор преводачът, вече утвърден български педагог, обосновава значението на нагледното предметно обучение за началното образование изобщо и за мястото му в българската образователна система. Настоящето ръководство, което ние преведохме, даваме в ръцете на нашите другари – народни учители и учителки – с твърдата вяра, че ще ни послужи при трудната, но благородна задача“. По-нататък преводачът обяснява, че се е придържал към по-свободен превод с цел приближаване на оригинала максимално до българския език, а също, че е преработил някои части съобразно нуждите на българското училище, пише проф. Елдъров в изследване на хърватското влияние върху развитието на българското образование. Той цитира скромните думи на Саманджиев, че „ преводачът няма претенция да бъде непогрешим и с благодарение ще приеме забележките на безпристрастната критика“.

При избухването на Балканската война в 1912 г Саманджиев е заточен в Мала Азия. След годините на изгнание работи като учител, оглавява сиропиталището за сираци от войните в Свиленград. Според Уикипедия умира след 1939 г. в Свиленград.

„Широко известен сред своите ученици, но по-слабо в свободната част на родината си, след унищожаването на документални свидетелства за неговата обширна просветна дейност, името на Георги Саманджиев постепенно заглъхва...“, пишат изследователи на образователното дело.

Златка Михайлова